Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 53

— Щом казвате — отбеляза Старкуедър, чудейки се накъде се насочва този разговор.

— Ала сега, боя се, това обяснение вече отпадна — продължи мисис Уоруик. — Ето че съмнението за убийството на моя син отново пада върху семейството. — Тя направи няколко стъпки към креслото. — И така, има двама души, които със сигурност не са убили моя син. Това са неговата съпруга и мис Бенет. Те всъщност са били заедно, когато е прозвучал изстрелът.

Старкуедър бързо я погледна, но каза само:

— Така е.

— Ала — продължи мисис Уоруик, — въпреки че Лора не е застреляла съпруга си, тя може би знае кой го е направил.

— Което я прави автоматично съучастница в убийство — отбеляза Старкуедър. — Искате да кажете, че тя и този приятел Джулиън Фарър са комбина?

На лицето на мисис Уоруик се изписа раздразнение.

— Нямам това предвид — рече тя и отново хвърли бързо поглед към вратата, след което продължи: — Джулиън Фарър не е застрелял сина ми.

Старкуедър стана от облегалката.

— Откъде можете да знаете? — попита той.

— Зная — гласеше отговорът на мисис Уоруик. Тя спокойно го погледна. — Ще кажа на вас — един непознат, — нещо, което никой в моето семейство не знае — заяви спокойно тя. — А то е, че на мен не ми остава много да живея.

— Съжалявам — започна Старкуедър, но мисис Уоруик вдигна ръка, за да го спре.

— Не ви го казвам, защото търся съчувствие — отбеляза тя. — Казвам го, за да поясня нещо, което иначе е трудно за обяснение. Има случаи, в които човек решава да постъпи така, както не би постъпил, ако имаше пред себе си много години живот.

— Като например? — тихо попита Старкуедър.

Мисис Уоруик го погледна твърдо и рече:

— Първо, трябва да ви кажа още нещо, мистър Старкуедър. Трябва да ви кажа нещо за моя син. — Тя отиде до канапето и седна. — Обичах сина си страшно много. Като дете, а после и като юноша, той имаше прекрасни качества. Беше смел, находчив, късметлия, жизнерадостен, весел събеседник. — Тя замълча, унесена в спомени. След малко продължи: — Трябва да призная, че, в противовес на тези свои качества, той имаше и недостатъци. Не понасяше да бъде контролиран, беше невъздържан. У него се забелязваше някаква жестокост и пагубна арогантност. Докато беше на върха, всичко беше наред. Но не притежаваше необходимите качества, нужни на човек, за да се справи в случай, че го връхлети нещастие и от този момент нататък видях как започна бавно да затъва.

Старкуедър тихо седна на табуретката с лице към нея.

— Ако кажа, че той се беше превърнал в чудовище — продължи майката на Ричард Уоруик, — ще прозвучи пресилено. И все пак, в известен смисъл той вече беше чудовище — притежаваше чудовищен егоизъм, гордост и жестокост. Понеже сам беше пострадал, имаше неутолимото желание да наранява и околните — в гласа й се прокрадна студенина. — И така, околните започнаха да страдат заради него. Разбирате ли ме?

— Мисля, че да… — прошепна тихо Старкуедър.

Тонът на мисис Уоруик отново се смекчи, когато тя продължи: