Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 50

— Да, сър? — отзова се тихо той.

Инспекторът отиде при него, стиснал в ръка оръжието, с което се предполагаше, че е било извършено убийството.

— Да се върнем на този пистолет — обърна се той към камериера. — Сутринта вие не бях сигурен, че е принадлежал на мистър Уоруик. Сега можете ли да бъдете по-точен и да кажете дали е от неговите?

— Не бих могъл да се наема с това, инспекторе — отговори Ейнджъл. — Вижте, той имаше толкова много пистолети.

— Това е континентален тип оръжие — информира го инспекторът, като задържа пистолета пред очите му. — Бих казал, че навярно е спомен от войната.

Докато той говореше, Жан отново прекоси терасата, този път в обратната посока, без, очевидно, да бъде забелязан от присъстващите в стаята. Той носеше пистолет, който се опитваше да прикрие.

Ейнджъл погледна оръжието.

— Мистър Уоруик наистина имаше няколко пистолета чуждо производство, сър — заяви той. — Но се грижеше сам за своя арсенал и не ми позволяваше да пипам каквото и да било.

Инспекторът отиде при Джулиън Фарър.

— Майор Фарър — каза той, — вие сигурно имате спомени от войната. Това оръжие говори ли ви нещо?

Фарър погледна небрежно пистолета.

— Боя се, че ни най-малко — отговори той.

Инспекторът го остави и отиде да прибере оръжието в куфарчето си.

— Ние със сержант Кадуолъдър — обяви той, обръщайки се към събралите се — искаме да прегледаме най-внимателно цялата лекция на мистър Уоруик. Разбрах, че той имал разрешителни за почти всичките си оръжия.

— О, да, сър — увери го Ейнджъл. — Разрешителните са в едно чекмедже в неговата спалня. А всичките пистолети и другите оръжия са прибрани в оръжейния шкаф.

Сержант Кадуолъдър тръгна към вратата, но беше спрян от мис Бенет, преди да излезе от стаята.

— Почакайте малко! — извика му тя. — Ще ви трябва ключът за шкафа.

Тя извади един ключ от джоба си.

— Вие сте го заключили? — попита инспекторът, обръщайки се рязко към нея. — Защо?

Отговорът на мис Бенет прозвуча също толкова рязко:

— Не съм си и помисляла, че ще ми зададете подобен въпрос — язвително подхвърли тя. — Всичките тези пистолети, муниции, те са извънредно опасни. И децата знаят това.

Прикривайки усмивката си, сержантът взе ключа, който тя му даде и тръгна към вратата, като се спря на прага, за да види дали инспекторът ще иска да го придружи. Инспектор Томас, очевидно доста раздразнен от неуместния коментар на мис Бенет, отбеляза:

— Ейнджъл, налага се да поговорим още малко.

Той взе куфарчето си и излезе от стаята. Сержантът го последва, като остави отворена вратата за Ейнджъл.

Камериерът обаче не излезе веднага. Вместо това той погледна притеснено Лора, която в този момент седеше забила поглед в земята, отиде при Джулиън Фарър и прошепна:

— За онова дребно нещо, сър. Имам въпиеща нужда да се подсигуря възможно най-скоро. Ако сте така добър, сър, да…

Фарър заговори с усилие:

— Мисля… че ще можем… да уредим нещо.

— Благодаря ви, сър — отвърна Ейнджъл и по лицето му пробяга лека усмивка. — Много ви благодаря, сър.