Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 49

— Няма значение — каза инспекторът.

За момент настъпи тишина, докато той оглеждаше присъстващите в стаята. Изглеждаше променен, защото сега у него се забелязваше някаква строгост, която липсваше преди.

След като го изчака миг-два да започне, мисис Уоруик студено запита:

— Да разбирам ли, че имате още въпроси към нас, инспектор Томас?

— Да, мисис Уоруик — отвърна той. — Боя се, че е така.

Гласът й прозвуча много уморено, когато запита:

— Все още ли нямате вести за онзи човек — Макгрегър?

— Напротив.

— Намерили сте го? — нетърпеливо попита тя.

— Да — гласеше краткият отговор на инспектора.

Присъстващите в стаята видимо се развълнуваха. Лора и Джулиън Фарър гледаха недоверчиво, а Старкуедър се завъртя на стола си, за да застане с лице към инспектора.

Внезапно гласът на мис Бенет остро прокънтя:

— Арестували сте го, нали?

Инспекторът я погледна за момент, преди да отговори, после каза:

— Боя се, че това е невъзможно, мис Бенет — осведоми я той.

— Невъзможно? — намеси се мисис Уоруик. — Но защо?

— Защото е мъртъв — спокойно отговори инспекторът.

Глава петнадесета

Шокирани, присъстващите посрещнаха думите на инспектор Томас с мълчание. После Лора колебливо и като че уплашено прошепна:

— Какво… какво казахте?

— Казах, че този човек Макгрегър е мъртъв — потвърди инспекторът.

Всички ахнаха, а инспекторът доразви лаконичното си съобщение:

— Джон Макгрегър — каза той — е умрял в Аляска преди повече от две години… малко след като се е върнал от Англия в Канада.

— Умрял! — извика невярващо Лора.

В това време младият Жан, незабелязан от никого, премина бързо по терасата от другата страна на стъклената врата и се изгуби от поглед.

— Това променя нещата, нали? — продължи инспекторът. — Значи не Джон Макгрегър е поставил онази бележка върху гърдите на мъртвия Ричард Уоруик. Сега обаче се изяснява, че този, който я е сложил там, е знаел всичко за Макгрегър и катастрофата в Норфък, нали? Което пък съвсем определено насочва следата към човек от този дом.

— Не! — извика остро мис Бенет. — Не, не може да бъде… сигурно не е истина… — тя млъкна.

— Да, мис Бенет? — подкани я инспекторът. Той почака за миг, но мис Бенет не можа да продължи. Напълно съсипана, тя се отдалечи към френския прозорец.

Инспекторът насочи вниманието си към майката на Ричард Уоруик.

— Вие разбирате, мадам — каза той, стараейки се в думите му да прозвучи съчувствие — че това променя нещата.

— Да, разбирам — отговори мисис Уоруик и се изправи. — Имате ли още нужда от мен инспекторе? — попита тя.

— За момента не, мисис Уоруик — отвърна инспекторът.

— Благодаря ви — промърмори мисис Уоруик, докато отиваше към вратата, която Ейнджъл побърза да й отвори.

Джулиън Фарър помогна на старата дама да излезе от стаята. След това той се върна и застана до креслото със замислен вид. Междувременно инспектор Томас беше отворил куфарчето си, откъдето извади един пистолет.

Ейнджъл точно се накани да последва мисис Уоруик, когато инспекторът властно извика:

— Ейнджъл!

Камериерът се стресна и се върна в стаята, затваряйки вратата.