Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 48

— Да, много бързо се пали — призна Лора. — Но сега, след като Ричард вече не е тук, за да го дразни, той ще се успокои. Ще стане по-нормален. Сигурна съм.

Джулиън Фарър изглежда се усъмни в това.

— Е, нищо не знам по този въпрос — започва той, но сетне млъкна, тъй като Старкуедър внезапно се появи в рамката на френския прозорец и извика:

— Здравейте… добър вечер!

Той изглеждаше много доволен.

— О… ъ-ъ-ъ… добър вечер — колебливо отвърна Фарър.

— Как вървят работите? Весело и жизнерадостно? — попита Старкуедър, поглеждайки ту към единия, ту към другия. После изведнъж се ухили. — Разбирам — рече той, — третият е излишен. — Той влезе в стаята. — Не трябваше да идвам по този начин. Един джентълмен би дошъл на входната врата и би позвънил, нали така? Но аз, видите ли, не съм джентълмен.

— О, моля… — започна Лора, но Старкуедър я прекъсна:

— Всъщност — поясни той, — тук съм по две причини. Първо, за да се сбогувам. Нещата около мен се изясниха. Светкавичната телеграма от Абадан потвърди колко честен и почтен човек съм аз. Затова съм свободен да си вървя.

— Съжалявам, че си отивате… толкова скоро — каза Лора с искрено съжаление.

— Много мило от ваша страна — отговори Старкуедър с горчивина в гласа. — Като вземе предвид как грубо нахълтах в семейното ви убийство. — Той я погледна за момент после отиде до стола на бюрото. — Влязох оттук обаче поради още една причина — продължи той след това. — Полицаите ме докараха с тяхната кола. И въпреки че не бяха много разговорливи, по мое мнение се е случило нещо!

Лора ахна изненадано:

— Значи полицаите са се върнали!

— Да — потвърди категорично Старкуедър.

— Но аз мислех, че всичко приключи тази сутрин — каза Лора.

Старкуедър лукаво я погледна.

— Точно затова казвам, че нещо става! — възкликна той.

Откъм коридора отвън се разнесоха гласове. Лора и Джулиън Фарър се дръпнаха едновременно от вратата, която се отвори и в стаята влезе майката на Ричард Уоруик. Тя излъчваше спокойствие и увереност, макар пак да се движеше с помощта на бастунче.

— Бени! — извика през рамо мисис Уоруик, а после се обърна към Лора: — О, ето къде си била, Лора! Търсихме те.

Джулиън Фарър отиде при мисис Уоруик и й помогна да седне в креслото.

— Колко мило от твоя страна, че пак си у нас, Джулиън — възкликна старата дама, — когато всички знаем колко си зает!

— Трябваше да дойда по-рано, мисис Уоруик — каза й Фарър, докато я настаняваше в креслото, — но днес денят беше особено натоварен. Ще направя всичко, което ми е по силите, за да помогна.

Той млъкна, защото в стаята влезе мис Бенет, последвана от инспектор Томас. С куфарче в ръка инспекторът отиде да заеме централно място в стаята. Старкуедър седна на стола зад бюрото и запали цигара, а в това време влязоха сержант Кадуолъдър и Ейнджъл, който затвори вратата и застана с гръб към нея.

— Не мога да намеря младия мистър Уоруик, сър — докладва сержантът и отиде до френския прозорец.

— Той е някъде навън. Отиде да се поразходи — рече мис Бенет.