Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 47

— Не се вълнувам — капризно извика Жан. — Но няма да позволя да ме… как се казваше… няма да позволя да ме разиграват! — Той се върна в средата на стаята и погледна решително Лора. — Сега аз съм господарят тук. Аз съм господарят на тази къща. Всички трябва да правят каквото им кажа аз! — Той млъкна, а после се обърна към Джулиън Фарър: — Ако искам, мога да стана и мирови съдия, нали, Джулиън?

— Мисля, че все още си твърде млад за това — каза Фарър.

Жан сви рамене и пак се обърна към Лора.

— Всички вие се държите с мен като с дете — отново се оплака той. — Но повече не може да продължава така… не и след като Ричард е мъртъв.

Той се хвърли на канапето с изпружени крака.

— Предполагам, че сега вече съм и богат, нали? — добави той. — Тази къща е моя. Никой повече не може да ме разиграва. Аз ще разигравам другите. Няма да позволя старата глупачка Бени да ми казва какво да правя. Ако Бени се опита да ме командва, аз ще… — Той млъкна и после додаде по детински: — Аз си знам какво ще направя!

Лора отиде до него.

— Слушай, Жан, скъпи — нежно промълви тя. — Сега моментът е много труден за всички ни, а що се отнася до нещата на Ричард, те не принадлежат на никого, докато не дойдат адвокатите и не прочетат завещанието му, а после не дадат официално разрешение то да бъде легализирано, както казват те. Така се прави винаги, когато някой почине. Дотогава всички ще трябва да почакаме. Разбираш ли?

Тонът на Лора оказа успокоителен ефект върху Жан. Той я погледна, после я прегърна през кръста и се сгуши в нея.

— Разбрах какво ми каза, Лора — рече той. — Обичам те, Лора. Много те обичам.

— Да, миличък — утешително прошепна Лора. — И аз те обичам.

— Радваш се, че Ричард умря, нали? — изведнъж попита Жан.

Лора леко се сепна и припряно отвърна:

— Не, разбира се, че не се радвам.

— О, да, радваш се — хитро рече Жан. — Сега можеш да се омъжиш за Джулиън.

Лора бързо погледна Джулиън Фарър, който стана прав, а Жан продължи:

— Отдавна искаш да се омъжиш за Джулиън, нали? Знам аз! Хората си мислят, че нищо не знам и не разбирам. Но не е така. А сега това е добре дошло за вас. Стана много добре и вие двамата сте доволни. Доволни сте, защото… — Той млъкна, когато чу, че мис Бенет извика „Жан!“ откъм коридора и се изсмя. — Старата глупачка Бени! — извика той и както си беше седнал, започна да подскача на канапето.

— Хайде, бъди добър с Бени! — предупреди го Лора и го изправи на крака. — Тя си има толкова тревоги и неприятности покрай цялата тази работа! — После го поведе към коридора и нежно продължи: — Трябва да помогнеш на Бени, Жан, защото сега ти си мъжът в семейството!

Жан отвори вратата, после премести погледа си от Лора към Джулиън.

— Добре, добре — обеща той с усмивка. — Ще помагам!

После излезе от стаята, затръшвайки вратата зад себе си и пътьом извика:

— Бени!

Лора се обърна към Джулиън Фарър, който беше станал от креслото и сега отиде при нея.

— Нямах представа, че знае за нас — възкликна тя.

— Това е проблемът с хора като Жан — отвърна троснато Фарър. Никога не си сигурен какво точно знаят. Той много… много лесно се изплъзва от контрол, нали?