Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 44

— О, Боже мой! — изохка Лора. — Ужасно! Какво да правим?

Фарър направи неосъзнат жест, сякаш искаше да я успокои, като я прегърне, но после, хвърляйки бърз поглед към къщата, се отказа и втренчено я погледна.

— Още не знам какво да правим — каза той. — Ще се наложи да помислим.

— Няма да му дадеш пари, нали?

— Не, не — успокои я Фарър. — Ако човек се хване на тази игра, тя няма да има край. Ала как трябва да постъпя? — Той прокара ръка през челото си. — Не мисля, че някой знае за моето идване тук снощи — продължи дед това. — Моят иконом със сигурност не знае. Въпросът е дали Ейнджъл наистина ме е видял или само се преструва.

— Представи си, че наистина отиде в полицията? — попита Лора развълнувана.

— Зная — промърмори Фарър и отново прокара ръка през челото си. — Човек трябва първо да помисли… и то да помисли много сериозно. — Той започна да се разхожда напред-назад. — Или да ги заблудя, казвайки, че той лъже и че аз изобщо не съм излизал от къщи вчера вечерта…

— Но нали има отпечатъци? — попита Лора.

— Какви отпечатъци? — стресна се Фарър.

— Ти си забравил — напомни му тя. — Отпечатъците върху масата. Полицията смята, че са на Макгрегър, но ако Ейнджъл отиде при тях със своята версия, те ще поискат да вземат твоите отпечатъци и тогава… — тя спря.

Сега Джулиън Фарър изглеждаше силно разтревожен.

— Да, да, разбирам — измърмори той. — Добре тогава. Ще трябва да си призная, че съм идвал снощи тук и ще им разкажа някаква история. Че съм дошъл примерно да се видя с Ричард за нещо и сме разговаряли…

— Можеш да кажеш, че е бил съвсем добре, когато си го оставил — предложи бързо Лора.

Когато Фарър я погледна, в очите му нямаше и следа от нежност.

— Ти го изкара съвсем лесно! — разпалено се възпротиви той и саркастично добави: — Нима мога да кажа такова нещо?

— Човек все нещо трябва да каже — отвърна тя отбранително.

— Да, сигурно съм се подпрял на масата, когато се наведох да видя… — Фарър преглътна, припомняйки си снощната сцена.

— Засега те смятат, че отпечатъците са на Макгрегър — каза нетърпеливо Лора.

— На Макгрегър! На Макгрегър! — извика Фарър ядосано. После почти изкрещя: — Какво, да му се не види, те накара да измислиш тази щуротия със съобщението от вестник и да го поставиш върху трупа на Ричард? Поела си ужасен риск!

— Да… не… не зная — извика смутено Лора.

Фарър мълчаливо я изгледа с неприязън.

— Дяволски хладнокръвно! — измърмори той.

— Трябваше да измислим нещо — въздъхна Лора. — Аз… аз просто не бях на себе си. Беше идея на Майкъл.

— На Майкъл?

— Майкъл… Старкуедър — каза тя.

— Искаш да кажеш, че той ти е помогнал? — попита Фарър невярващо.

— Да, да, да! — извика нетърпеливо Лора. — Затова исках да те видя… да ти обясня!

Фарър се приближи до нея. Гласът му беше пропит със смразяваща ревност, когато попита остро:

— Какво общо има Майкъл — той гневно наблегна на малкото име на Старкуедър, — какво общо има Майкъл Старкуедър с тази работа?

— Той влезе вкъщи и… и ме завари там — отвърна Лора. — Аз държах пистолета в ръка и…