Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 43

— Давай нататък!

— Както ви казах, малко ме хвана страх — продължи Ейнджъл, — защото мислех, че има някакво животно навън. Не мога да ви кажа колко облекчен се почувствах, когато ви видях да минавате покрай прозореца на помещението с провизиите. Вървяхте бързо, прибирайки се у дома.

След като забави отговора си, Фарър каза:

— Не мога да схвана всъщност смисъла на това, което ми казваш. И има ли въобще такъв?

Ейнджъл отговори, покашляйки се извинило:

— Просто се чудех, сър, дали сте казали на полицията, че снощи сте идвали тук, за да се видите с мистър Уоруик. В случай, че не сте, а и предполагайки, че от полицията продължат ме разпитват за снощните събития…

Фарър го прекъсна:

— Знаеш добре, че наказанието за изнудване е сурово, нали? — попита го той кратко.

— Изнудване ли, сър? — отговори Ейнджъл шокиран. — Не зная за какво говорите. Както вече казах, опитвам се просто да реша кой дълг ме зове по-силно. Полицията…

— Полицията — прекъсна го остро Фарър — е намерила съвсем задоволителен отговор на въпроса кой е убиецът на мистър Уоруик. Че тоя приятел на практика се е подписал под стореното! Едва ли ще искат да ти задават още въпроси.

— Уверявам ви, сър — вметна Ейнджъл с лека тревога в гласа, — че само мислех…

— Знаеш отлично — прекъсна го отново Фарър, — че не си могъл да разпознаеш човека навън в гъста мъгла като снощната. Просто си съчини тази история, за да… — той млъкна, защото видя, че Лора Уоруик излезе от къщата и се запъти към градината.

Глава тринадесета

— Съжалявам, че те накарах да чакаш, Джулиън — извика Лора, докато се приближаваше към тях. Беше изненадана, когато видя, че Ейнджъл и Джулиън Фарър явно са водили някакъв разговор.

— Навярно ще може по-късно пак да поговорим по този дребен въпрос, сър — прошепна камериерът на Фарър. После се отдалечи, като леко се поклони на Лора, прекоси бързо градината и зави зад къщата.

Лора го проследи с поглед, после заговори настойчиво:

— Джулиън — каза тя, — трябва…

Фарър я прекъсна ядосано:

— Защо изпрати да ме повикат, Лора?

— Чаках те през целия ден — отвърна изненадано тя.

— Още от сутринта съм страшно зает — възкликна Фарър. — И следобедът е така — среща с комитета, събрания, нищо не мога да пропусна само седмица преди изборите. А и все пак, Лора, не разбираш ли, че ще е много по-добре да не ни виждат заедно тези дни?

— Но има неща, които трябва да обсъдим — каза Лора.

Фарър я хвана грубо за ръката и я отведе по-далеч от къщата.

— Знаеш ли, че Ейнджъл дойде, за да ме изнудва? — попита той.

— Ейнджъл! — извика Лора невярващо. — Наистина?

— Да. Той очевидно знае за нас… също знае или във всеки случай се прави, че знае… че съм бил снощи тук.

Лора ахна:

— Искаш да кажеш, че те е видял?

— Така казва — тросна се Фарър.

— Но той не би могъл да те познае в тази мъгла — настоя Лора.

— Разказа ми някаква история — започна Фарър — как бил слязъл в помещението с провизиите и оправял кепенците на прозореца и тогава ме видял да поемам по пътя за вкъщи. Казва също, че чул изстрел малко преди това, но не му обърнал внимание.