Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 42

Джулиън Фарър изгледа студено Ейнджъл:

— Смятам — започна той, — че тия приказки как ще отидеш и ще кажеш на полицията каквото знаеш, са всъщност врели-некипели. Това, за което на практика намекваш, е, че си в състояние да се разприказваш, освен ако… — Той спря и после продължи: — … освен ако — какво?

Ейнджъл сви рамене.

— Аз съм, както вие преди малко изтъкнахте — отбеляза той, — квалифициран болногледач. Но понякога ми се ще, майор Фарър, да започна свой бизнес. Да открия малка… не точно частна клиника… но по-скоро болнично заведение, където да поема грижата за може би пет или шест пациента. Разбира се, ще си взема и асистент. За пациенти вероятно ще имам джентълмени, които са алкохолици и които ще са трудни за гледане в домашни условия. Нещо такова. За жалост, макар да имам малко спестявания, те са все още крайно недостатъчни. Чудя се… — гласът му деликатно заглъхна.

Джулиън Фарър довърши мисълта му:

— Не се съмнявам, че се чудиш — рече той — дали аз… или аз и мисис Уоруик… не бихме могли да ти помогнем в това твое начинание.

— Само се чудех, сър — кротко рече Ейнджъл. — Би било извънредно любезно от ваша страна.

— И още как, нали? — отбеляза саркастично Фарър.

— Вие предположихте крайно неуместно — продължи Ейнджъл, — че аз ви заплашвам да се разприказвам. Както разбирам, намеквате, че искам да предизвикам скандал. Но изобщо не е така, сър. Не съм си и помислял за такова нещо.

— Към какво точно се домогваш, Ейнджъл? — Фарър звучеше така, сякаш беше започнал да губи търпение. — Със сигурност се домогваш до нещо.

Преди да отговори Ейнджъл се усмихна така, сякаш е бил несправедливо надценяван. Сетне заговори тихо, ала наблягайки на всяка дума:

— Както казах, сър, снощи не можах да заспя. Лежах в леглото си буден и слушах воя на сирената за мъгла. Винаги съм смятал, че звукът, който издава, е много потискащ, сър. Тогава ми се стори, че чух шум от удрящи се в стъкло кепенци. Много изнервящо, особено когато се опитваш да заспиш. Ето защо станах и погледнах през моя прозорец. Стори ми се, че шумът идва от прозореца на помещението с провизиите, намиращо се точно под моята стая.

— Е? — попита рязко Фарър.

— Реших да сляза и да го затворя, сър — продължи Ейнджъл. — Докато слизах по стълбите, чух изстрел. — Той спря за миг. — До този момент не си помислих абсолютно нищо. Реших, че това трябва да е пак мистър Уоруик. Но той едва ли виждаше по какво стреля в тази мъгла. Отидох до прозореца, сър, й спуснах плътно кепенците. Но докато стоях там, изведнъж се уплаших, защото чух стъпки по пътечката навън…

— Имаш предвид — започна Фарър — тази, която… — и посочи към нея с поглед.

— Да, сър — съгласи се Ейнджъл. — Пътечката, която тръгва от терасата, завива зад ъгъла на къщата и минава покрай сервизните помещения. Тя не се използва много често, освен, разбира се, от вас, сър, когато идвате в къщата, защото е най-прекият път от вашата къща до нашата.

Той млъкна и погледна напрегнато Джулиън Фарър, който само ледено процеди: