Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 41

Той извади табакерата си и я отвори.

— Не мисля, че ще срещна някакви трудности в това отношение, сър — отвърна Ейнджъл. — Мисис Уоруик е много мила дама… много очарователна, ако мога така да се изразя. — Той като че ли се опитваше да намекне нещо.

Джулиън Фарър, който в края на краищата беше решил да изчака Лора, точно се накани да тръгне обратно към къщата. Сега обаче спря, сепнат от нещо в интонацията на камериера.

— Какво искаш да кажеш? — попита тихо той.

— Не искам по никакъв начин да поставям мисис Уоруик в неудобно положение — отговори мазно Ейнджъл.

Преди да каже каквото и да било, Фарър извади една цигара и прибра табакерата в джоба си.

— Намекваш — рече той, — че искаш да останеш, защото се чувстваш донякъде задължен към нея?

— Точно така, сър — потвърди Ейнджъл. — Аз всъщност помагам и в домакинството. Но не това имам предвид. — Той направи пауза и след това продължи: — Всъщност въпросът опира до… до моята съвест, сър.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „моята съвест“? — попита рязко Фарър.

Ейнджъл изглежда се почувства неудобно, но продължи с уверен глас:

— Мисля, че не разбирате затрудненията ми, сър. Тоест, що се отнася до показанията ми пред полицията. Мой граждански дълг е да помагам на полицията по всякакъв начин. В същото време желая да остана лоялен към работодателите си.

Джулиън Фарър се извърна, за да изгаси цигарата си.

— Говориш така, сякаш едното пречи на другото — рече той тихо.

— Ако се замислите над това, сър — отбеляза Ейнджъл, — ще разберете, че няма как да е другояче… Чувството ми за дълг е раздвоено, ако мога така да се изразя.

Фарър погледна прямо камериера.

— Накъде биеш, Ейнджъл? — попита той.

— Полицията, сър, не е в състояние да оцени правилно всички обстоятелства — отвърна Ейнджъл. — А те биха могли… казвам само, че биха могли… да се окажат от значение в случай като този. Освен това напоследък страдам често от безсъние.

— Има ли нещо общо твоето неразположение с този случай? — рязко го попита Фарър.

— За нещастие има, сър — гласеше хитрият отговор на камериера. — Снощи се оттеглих съвсем рано, но не можах да заспя.

— Съжалявам — изрази сухо съжалението си Фарър, — но наистина…

— И видите ли, сър — продължи Ейнджъл, без да обръща внимание на прекъсването, — поради разположението на моята спалня станах свидетел на някои неща, за които навярно полицията не е напълно осведомена.

— Какво точно се опитваш да кажеш? — попита студено Фарър.

— Покойният мистър Уоруик, сър — отговори Ейнджъл, — беше болен човек, инвалид. Затова е съвсем естествено при тези злощастни обстоятелства една млада и привлекателна дама като мисис Уоруик да… как да кажа?… да потърси любов на друго място.

— Аха, значи това било? — рече Фарър. — Не мисля, че ми харесва начинът, по който се изразяваш Ейнджъл!

— Така е, сър — промърмори Ейнджъл. — Моля ви, не бързайте да ме съдите. Само размислете, сър. Навярно ще разберете моите затруднения. Ето, аз разполагам със сведения, които до този момент не съм предоставил на полицията… но навярно е мой дълг да не премълчавам каквото знам.