Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 40

Глава дванадесета

Малко по-късно същия ден следобед Джулиън Фарър крачеше нервно напред-назад в кабинета. Френският прозорец, който отвеждаше към терасата, стоеше отворен, а слънцето беше започнало да залязва, обагряйки в златисто ливадата отвън. Фарър беше повикан тук от Лора Уоруик, която явно искаше спешно да го види. Докато я чакаше, той често поглеждаше часовника си.

Фарър се чувстваше много притеснен и объркан. Погледна към терасата, върна се отново в стаята и пак хвърли бегъл поглед към часовника си. Тогава съзря някакъв вестник върху масата с креслото и го взе. Беше местно издание — „Западно ехо“, — а на първата му страница имаше репортаж за смъртта на Ричард Уоруик. „ВИДЕН ЖИТЕЛ УБИТ ОТ НЕИЗВЕСТЕН НАПАДАТЕЛ“, гласеше заглавието на статията. Фарър седна в креслото и започна неспокойно да чете. След малко захвърли вестника и отиде до френския прозорец. Погледна за последен път стаята, излезе навън и закрачи през ливадата. Беше на подобната път, когато чу зад себе си глас. Обърна се и извика:

— Лора, съжалявам, аз… — но спря разочарован, когато видя, че човекът, който идваше към него, не беше Лора Уоруик, а Ейнджъл и болногледачът-камериер на покойния Ричард Уоруик.

— Мисис Уоруик ме помоли да ви предам, че слиза след минута, сър — каза Ейнджъл, когато наближи Фарър. — Но се чудех дали бих могъл да поговоря за малко с вас?

— Да, да. Какво има?

Ейнджъл отиде при Джулиън Фарър и се отдалечи с още една-две крачки от къщата, сякаш се тревожеше да не би разговорът им да бъде подслушан.

— Е? — рече Фарър и го последва.

— Много съм притеснен, сър — започна Ейнджъл, — за моето положение в къщата и ми се щеше да се консултирам с вас по този въпрос.

Главата на Джулиън Фарър беше заета с мисли само за неговите собствени проблеми и затова прояви много слаб интерес към казаното.

— Е, и какъв е проблемът? — попита той.

Ейнджъл помисли за миг, преди да отговори. После рече:

— След смъртта на мистър Уоруик, сър, аз оставам без работа.

— Да. Да, предполагам — отвърна Фарър. — Но смятам, че лесно ще си намериш друга нали?

— Надявам се, сър — рече Ейнджъл.

— Ти имаш нужната квалификация, нали така? — попита Фарър.

— О, да, сър. Имам нужната квалификация — отвърна Ейнджъл — и винаги бих могъл да си намеря работа или в някоя болница, или в частен дом, знам това.

— Тогава какво те тревожи?

— Ами, сър — започна Ейнджъл, — обстоятелствата, при които се стигна до оставането ми без работа, са крайно неблагоприятни за мен.

— Казано на прост английски — отбеляза Фарър, — не ти е приятно, че си бил замесен в убийство. Това ли е?

— Би могло и така да се каже, сър — потвърди камериерът.

— Е — рече Фарър, — боя се, че никой нищо не може да стори. Предполагам, ще получиш добри препоръки от мисис Уоруик.