Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 39

— Аз… аз не мога да си спомня — каза тя. — Не ме карайте да си спомням това! — изрече тя с уплаха в гласа. — Бях разстроена. Бях…

Старкуедър я прекъсна:

— Съпругът ви е казал нещо — напомни й той. — Нещо, което ви е принудило да грабнете пистолета.

Той стана от канапето и отиде до масата с креслото, за да изгаси цигарата си.

— Така, хайде сега да възпроизведем случилото се — продължи той. — Тук е масата, а тук — пистолетът. — Той взе цигарата й и я сложи в пепелника. — Карали сте се. Вие сте взели пистолета… вземете го!

— Не искам! — извика Лора.

— Не се правете на глупачка! — изръмжа Старкуедър. — Не е зареден. Хайде, вземете го! Вземете го!

Лора нерешително го взе.

— Сграбчили сте го — напомни й той. — Не сте го взели така предпазливо. Сграбчили сте го й сте го застреляли. Покажете ми как сте го направили!

Лора хвана несръчно пистолета и се отдалечи от Старкуедър.

— Аз… аз… — започна тя.

— Хайде! Покажете ми! — извика и той. Лора се опита да се прицели.

— Хайде де, стреляйте! — изкрещя повторно той. — Не е зареден.

Понеже тя все още се колебаеше, той тържествуващо й измъкна оръжието от ръцете.

— Така си и знаех — възкликна после. — През живота си не сте стреляли с пистолет. Изобщо не знаете как става. — Той погледна револвера и продължи: — Не знаете дори това, че трябва да свалите предпазителя.

Той сложи пистолета на табуретката, мина зад канапето и я погледна. След малко каза тихо:

— Вие не сте застреляли съпруга си.

— Застрелях го — настоя Лора.

— О, не, не сте — повтори убедено той.

Лора попита с ужасен глас:

— Защо тогава ще казвам, че съм го застреляла?

Старкуедър пое дълбоко дъх и бавно го избена, после заобиколи канапето и се отпусна тежко върху него.

— Отговорът е съвсем прост. Защото го е застрелял Джулиън Фарър — рече дръзко той.

— Не! — почти извика Лора.

— Да!

— Не! — повтори тя.

— Аз казвам да! — настоя той.

— Ако е бил Джулиън — попита Лора, — защо ще казвам, че съм аз?

Старкуедър спокойно я погледна.

— Защото — каза той — сте преценили, при това съвсем правилно, че бих прикрил вас, а не него. О, да, съвсем правилно сте преценили това. — Той се отпусна назад, преди да продължи: — Да, вие много хитро ме изпързаляхте. Обаче край, чувате ли! Край! Проклет да съм, ако тръгна да плета лъжи, за да спасявам кожата на майор Джулиън Фарър!

Настъпи тишина. За момент Лора не отговори нищо. После се усмихна, отиде спокойно до масата с креслото и взе цигарата си. Обърна се към Старкуедър и каза:

— О, не, ще го направите. Ще се наложи! Вече е късно да се връщате назад. Предложихте на полицията тази версия и вече не можете да я промените.

— Какво? — ахна изненадано Старкуедър.

Лора седна в креслото.

— Без значение е какво сте узнали или какво си мислите, че сте узнали — заяви тя, — сега ще трябва да се придържате към тази версия. Вече сте съучастник, вие сам го казахте — каза тя и всмукна от цигарата си.

Старкуедър стана и я погледна в очите, после извика потресен:

— Ах, проклет да съм! Малка кучка такава.

Известно време той я гледаше свирепо, сетне изведнъж, без да каже нищо повече, се завъртя на пети, отиде бързо до френския прозорец и излезе. Лора го видя как той с широка крачка прекоси градината. Накани се да го последва и повика обратно, но после очевидно размисли. Сетне бавно се отдалечи от френския прозорец с тревожен поглед в очите.