Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 38

На лицето й се изписа недоумение, граничещо с отчаяние, Фарър очевидно не забеляза това, защото тръгна към френския прозорец. Точно го отваряше, когато Старкуедър се приближи с явното намерение да влезе вътре. Фарър учтиво му направи път, за да не се сблъскат.

— О, тръгвате ли си вече? — попита го Старкуедър.

— Да каза Фарър. — Напоследък се струпа доста работа. Нали знаете, изборите са само след седмица.

— О, разбирам — отговори Старкуедър. — Простете невежеството ми, но вие какъв сте? Консерватор?

— Либерал — рече Фарър. В гласа му прокрадна леко възмущение.

— О, либералите още ли са в политиката? — попита живо Старкуедър.

Джулиън Фарър си пое шумно дъх и напусна стаята, без да каже нито дума. Когато излезе, затръшвайки вратата така, че за малко не я счупи, Старкуедър погледна гневно Лора. После рече с нарастващо раздразнение:

— Разбирам. Или поне започвам да разбирам.

— Какво искате да кажете? — попита Лора.

— Това е приятелчето, нали? — Той се приближи до нея. — Хайде, отговорете! Така ли е?

— Щом като искате да знаете — отвърна Лора предизвикателно, — да, така е!

Старкуедър я изгледа за момент, без да каже нищо. После ядно попита:

— Май доста неща не сте ми казали снощи, а? Ето защо грабнахте толкова бързо запалката, казвайки, че била ваша! — Той се отдалечи от нея, но после пак се върна и я погледна в очите. — И откога продължава това между вас?

— От доста време — каза тихо Лора.

— Но вие никога не сте мислели да напуснете Уоруик и да заживеете с него?

— Не — отговори Лора. — Кариерата на Джулиън. Това можеше да го срине политически.

Старкуедър седна намусено в единия край на канапето.

— О, може би нямаше, особено в днешно време — заяде се той. — Нима за политиците изневярата не е вече нещо в реда на нещата?

— Да, но тук обстоятелствата бяха по-различни — опита се да обясни Лора. — Той беше приятел на Ричард, а Ричард пък беше инвалид.

— О, да, разбирам. Това би било много лоша реклама за него! — рече грубо Старкуедър.

Лора застана до канапето и го погледна.

— Предполагам, смятате, че едва ли не съм била длъжна да ви кажа това снощи? — отбеляза ледено тя.

Старкуедър извърна глава.

— Изобщо не сте били длъжна да го правите — смотолеви той.

Лора отстъпи.

— Не мислех, че ще има значение… — започна тя. — Искам да кажа… в главата ми беше само това как застрелях Ричард.

Старкуедър отново омекна към нея и промърмори:

— Да, да, разбирам. — След известно време добави: — И аз не бях в състояние да мисля за друго, освен за това. — Той отново спря и после вдигна поглед към нея. — Искате ли да направим един малък експеримент? — попита. — Къде стояхте вие, когато застреляхте Ричард?

— Къде стоях ли? — повтори Лора. Тя звучеше объркано.

— Точно това казах.

След като се замисли за момент, Лора отговори:

— О… ей там! — тя кимна неопределено към френския прозорец.

— Идете и застанете там, където сте били вчера — нареди й Старкуедър.

Лора стана и започна нервно да се върти из стаята.