Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 37

Той сложи ръка на рамото на момчето и го побутна към вратата, която сержантът отвори.

— Няма да ни трябвате повече, мистър Старкуедър — извика инспекторът на излизане. — Сега можете вече да си свършите работата. Само поддържайте връзка с нас, това е.

— Добре — отговори Старкуедър, а Жан, инспекторът и сержантът излязоха от стаята, като последния затвори вратата след тях.

Глава единадесета

След като полицаите излязоха от стаята заедно с Жан, за момент настъпи неловко мълчание. После Старкуедър отбеляза:

— Е, предполагам, че ще е най-добре да вървя и да видя дали са успели да изкарат колата ми от канавката. Когато идвахме насам, не минахме покрай нея.

— Да — обясни Лора. — Пътят минава от другата страна.

— Да, разбирам — отговори Старкуедър и се приближи до френския прозорец, където се обърна. — Колко е различно всичко на дневна светлина — забеляза той и отиде на терасата.

Веднага щом той излезе, Лора и Джулиън Фарър се обърнаха един към друг.

— Джулиън! — извика Лора. — Запалката! Казах, че е моя.

— Казала си, че е твоя? На инспектора? — попита Фарър.

— Не, на него.

— На… на този човек… — започна Фарър и спря, защото и двамата забелязаха, че Старкуедър се разхожда отвън на терасата. — Лора… — започна той отново.

— Внимавай! — каза тя, отиде до малкото прозорче в нишата и погледна навън. — Той може да слуша какво си говорим.

— Кой е той? — попита Фарър. — Познаваш ли го?

Лора се върна в средата на стаята.

— Не, не, не го познавам — каза тя на Фарър. — С колата му станала злополука и той дойде снощи тук. Точно след…

Джулиън Фарър докосна ръката й, която лежеше върху облегалката на канапето.

— Няма нищо, Лора. Знаеш, че ще направя всичко, което е по силите ми.

— Джулиън… отпечатъците! — изохка тя.

— Какви отпечатъци?

— На масата. На масата ей там и на френския прозорец. Твои ли са?

Фарър дръпна ръката си от нейната и посочи към Старкуедър, който отново беше започнал да се разхожда на терасата отвън. Без да се обръща натам, Лора се отдалечи от него и каза високо:

— Много мило, Джулиън, сигурна съм, че ще можеш доста да ни помогнеш, защото сега се отваря много работа.

Старкуедър все така крачеше по терасата отвън. Когато пак се скри от поглед, Лора отново погледна Джулиън Фарър.

— Твои ли са тези отпечатъци, Джулиън? Помисли!

Фарър се замисли за миг, после каза:

— На масата… като че ли да.

— О, Господи! — извика Лора. — Какво ще правим сега?

Старкуедър се показа отново, докато се разхождаше на терасата напред-назад точно от другата страна на френския прозорец. Лора всмукна от цигарата си.

— Полицията смята, че го е извършил човек на име Макгрегър… — каза тя на Джулиън. После го погледна отчаяно и замълча, представяйки му възможността да направи някакъв коментар.

— Е, тогава значи всичко е наред — отговори той. — Те навярно ще продължат да смятат така.

— Но да допуснем… — започна Лора.

Фарър я прекъсна.

— Трябва да вървя — каза той. — Имам делова среща. — После се изправи. — Всичко е наред, Лора — каза той и я потупа по рамото. — Не се тревожи! Ще се постарая да нямаш проблеми.