Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 36

— Имаше ужасна мъгла! — тихо каза Лора. — Нямало е как да дойдеш насам.

— Не затова — отговори Фарър. — Просто хората от моя комитет бяха вкъщи на вечеря. Когато разбраха, че пада мъгла, всички си тръгнаха много рано. Тогава реших да дойда да ви видя, но се отказах. — Той затършува из джобовете си и после попита: — Някой да има кибрит? Изглежда съм си забравил запалката някъде.

Огледа се и изведнъж забеляза запалката, която Лора беше оставила предната нощ на масата. Стана и отиде да я вземе, а в това време Старкуедър внимателно го наблюдаваше.

— О, ето я! — каза Фарър. — Изобщо не можех да се сетя къде съм я сложил.

— Джулиън… — започна Лора.

— Да? — Фарър й предложи цигара и тя си взе една. — Страшно съжалявам за случилото се, Лора — каза той. — Ако има нещо, което мога да направя… — гласът му нерешително заглъхна.

— Да, да, зная — отвърна Лора, докато Фарър й палеше цигарата.

Изведнъж Жан се обърна към Старкуедър.

— А вие можете ли да стреляте, мистър Старкуедър? — попита той. — Пък аз мога. Ричард понякога ми даваше да опитам. Разбира се, не бях добър колкото него.

— Давал ли ти е? — рече Старкуедър и се извърна към Жан. — С какво оръжие ти даваше да стреляш?

Докато Жан занимаваше Старкуедър, Лора използва възможността да размени набързо няколко думи с Джулиън Фарър.

— Джулиън, трябва да поговоря с теб. Наистина — прошепна тя тихо.

Гласът на Фарър беше също толкова тих:

— Внимавай! — предупреди я той.

— С двадесет и два калибров пистолет — казваше в това време Жан на Старкуедър. — Аз съм много добър стрелец, нали, Джулиън? — Той отиде при него. — Помниш ли, когато ме заведе на панаира? Уцелих две шишета, нали?

— Така беше, млади момко — увери го Фарър. — Ти имаш точно око, а това е най-важното. Имаш точно око и за игра на крикет. Онзи мач, дето го изиграхме миналото лято, беше истинска сензация! — добави той.

Жан му се усмихна щастливо и после седна на табуретката, поглеждайки към инспектора, който в момента разглеждаше някакви документи на бюрото. Настъпи тишина. После Старкуедър извади една цигара и попита Лора:

— Имате ли нещо против, ако запаля?

— Разбира се, че не — отговори тя.

Той се обърна към Джулиън Фарър.

— Може ли да ползвам запалката ви?

— Разбира се — каза Фарър. — Заповядайте!

— Много е хубава — отбеляза Старкуедър, докато си палеше цигарата.

Лора направи внезапно движение, после се закова на място.

— Така е — каза небрежно Фарър. — Бива си я повече от доста други.

— Твърде е… специфична — отбеляза Старкуедър.

Той бързо погледна към Лора и после върна запалката на Джулиън Фарър, като смотолеви едно „благодаря“.

Жан скочи от табуретката и застана зад стола на инспектора.

— Ричард имаше много пушки — довери му той. — Също и въздушни. А имаше една, която е използвал в Африка, с нея е стрелял по слонове. Искате ли да ги разгледате? Те са ей там, в спалнята на Ричард — посочи той с ръка.

— Добре — каза инспекторът и стана. — Покажи ни ги. — Той се усмихна на Жан и дружелюбно добави: — Знаеш ли, че си ни голям помощник. Наистина свърши доста работа. Трябва да те вземем да ни помагаш в полицията.