Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 35

— Лора! — извика той. — Току-що научих. Ужасно… ужасно съжалявам!

— Добро утро, майор Фарър! — поздрави го инспектор Томас.

Джулиън Фарър се обърна към инспектора:

— Това е невероятно! — каза той. — Бедният Ричард!

— Седеше си в количката ето тук — заобяснява възбудено Жан на Фарър. — Беше се свил на две, а на гърдите му имаше лист хартия. Знаеш ли какво пишеше на него? Пишеше: „Пито — платено!“

— Да. Спокойно, Жан, спокойно! — измърмори Джулиън Фарър и потупа момчето по рамото.

— Много е вълнуващо, нали? — продължи Жан и пламенно го погледна.

Фарър се отдалечи от него.

— Да, да, разбира се, че е вълнуващо — увери го той и погледна въпросително към Старкуедър, докато говореше.

Инспекторът ги представи един на друг.

— Това е мистър Старкуедър… майор Фарър, който може да се окаже нашият бъдещ представител в Парламента. Кандидатира се на допълнителните избори.

Старкуедър и Джулиън Фарър си стиснаха ръцете и измърмориха по едно любезно: „Приятно ми е!“ Инспекторът се оттегли настрана и направи знак на сержанта да отиде при него. Те се заприказваха, а в това време Старкуедър заобяснява на майор Фарър:

— Хлътнах с колата си в една канавка и точно идвах към къщата, за да видя дали не мога да телефонирам и да получа някаква помощ, когато един мъж изскочи отвътре и почти ме събори на земята.

— Накъде тръгна този мъж? — попита Фарър.

— Нямам представа — отговори Старкуедър. — Разтвори се в мъглата като дим.

Той се обърна, а в това време Жан, който коленичи върху креслото, погледна въпросително към Фарър и рече:

— Джулиън, ти нали каза на Ричард, че някой ден ще го застрелят?

В стаята настана тишина и всички погледи се насочиха към Джулиън Фарър.

Той се замисли за миг и после невъзмутимо заяви:

— Така ли съм казал? Не си спомням.

— О, да, каза го — настоя Жан. — Беше веднъж на вечеря тук. Нали се сещаш, с Ричард нещо се скарахте и тогава ти каза: „Един ден, Ричард, някой ще ти пусне куршум в главата!“

— Забележително пророчество! — отбеляза инспекторът.

Джулиън Фарър приседна на крайчеца на табуретката.

— Е, добре — каза той. — Знаете, че Ричард вършеше куп безобразия с пушкалата си. Хората никак не харесваха това. Имаше един мъж… помниш ли го, Лора? Грифитс, вашият градинар. Онзи, дето беше уволнен от Ричард. Та тоя Грифитс най-сериозно сподели веднъж с мен, а после още няколко пъти следното: „Само почакайте! Някой ден ще си грабна пушката и ще го гръмна тоя мистър Уоруик!“

— О, Грифитс не би направил такова нещо! — бързо извика Лора.

Фарър веднага отстъпи:

— Не, не, разбира се, че не — призна той. — Аз… аз нямах предвид това. Просто казвах, че много хора… говореха така за Ричард.

За да прикрие объркването си, той извади от табакерата си една цигара.

Инспекторът седна на стола зад бюрото със замислен вид. Старкуедър застана в ъгъла до нишата, а Жан, който стоеше наблизо, го зяпна с интерес.

— Щеше ми се да бях наминал снощи! — рече Джулиън Фарър, без да се обръща конкретно към някого. — Канех се да го направя.