Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 34

— Слушайте — извика Старкуедър, когато в стаята, — не мога цял ден да си губя времето в полицейското управление. Взеха ми отпечатъците и после поисках да ме доведат тук. Имам си работа. С агенция за недвижими имоти имаме уговорка днес да посетим две места. — Той изведнъж забеляза Лора. — Добро утро, мисис Уоруик — поздрави я Старкуедър. — Ужасно съжалявам за случилото се.

— Добро утро — отвърна резервирано тя.

Инспекторът отиде до масата с креслото.

— Мистър Старкуедър — попита той, — снощи случайно да сте се подпирали с ръка на тази маса, а после да сте отваряли френския прозорец?

Старкуедър отиде при него до масата.

— Не зная — призна той. — Може би. Има ли значение? Не мога да си спомня.

Сержант Кадуолъдър се върна в стаята, носейки със себе си някаква папка. След като затвори вратата, той отиде при инспектора.

— Ето отпечатъците на мистър Старкуедър, сър — докладва той. — Полицаят ги донесе. Също и балистичната експертиза.

— А, я да видим — каза инспекторът. — Куршумът, убил Ричард Уоруик, е бил изстрелян от този пистолет. Колкото до отпечатъците, ей сега ще ги погледнем.

Той отиде до стола на бюрото, седна и започна да изучава документите, а сержантът се върна в нишата.

След известно време Жан, който напрегнато наблюдаваше Старкуедър, попита:

— Вие току-що се връщате от Абадан, нали? Как е там?

— Горещо — гласеше единственият отговор, който даде Старкуедър. — Как сте днес, мисис Уоруик? — обърна се той към Лора. — По-добре ли се чувствате?

— О, да, благодаря — отговори Лора. — Вече се съвзех от шока.

— Хубаво — каза Старкуедър.

Инспекторът беше станал и сега отиде до Старкуедър на канапето.

— Ваши отпечатъци — обяви той — има по френския прозорец, гарафата, чашата и запалката. Отпечатъците върху масата не са ваши. Засега са още неидентифицирани. — Той се огледа. — Това решава въпроса — добави той. — След като не е имало посетители… — той спря и погледна Лора — снощи…

— Не — увери го Лора.

— Тогава значи са на Макгрегър — продължи инспекторът.

— На Макгрегър? — попита Старкуедър и погледна Лора.

— Вие сте изненадан? — каза инспекторът.

— Да… доста — призна Старкуедър. — Искам да кажа, че очаквах да е бил с ръкавици.

Инспекторът кимна.

— Прав сте — съгласи се той. — Държал е пистолета с ръкавици.

— Дали е имало свада? — попита Старкуедър, обръщайки се към Лора. — Или не сте чули друго, освен изстрела?

Лора изрече с усилие:

— Аз… ние — тоест Бени и аз… чухме изстрела. Но и без това от горния етаж не би могло да се чуе нищо друго.

До този момент сержант Кадуолъдър зяпаше към градината през малкия прозорец в нишата. Но сега, след като видя, че някой се придвижва към къщата през ливадата, отиде до френския прозорец. През него влезе еди красив мъж на около тридесет и пет години, среден на ръст, с руса коса и сини очи и с осанка на военен. Той се спря на входа. Изглеждаше много разтревожен. Жан, който го забеляза първи от присъстващите в стаята, възбудено изписка:

— Джулиън! Джулиън!

Новодошлият погледна към Жан и сетне се обърна към Лора Уоруик.