Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 33

Лора влезе в стаята и сержантът затвори вратата след нея.

— Дали Жан…? — започна тя и после спря.

— Точно го питах — обясни инспектора — спомня ли си нещо за инцидента с онова момче в Норфък. Момчето на Макгрегър.

Лора приседна на ръба на канапето.

— Спомняш ли си, Жан? — запита го тя.

— Разбира се, че си спомням — отговори нетърпеливо младежът. — Всичко помня. И той се обърна към инспектора и рече: — Нали ви казах?

Инспекторът не му отговори направо. Вместо това той бавно отиде до канапето и, обръщайки се към Лора Уоруик, попита:

— Какво знаете за онази катастрофа, мисис Уоруик? Обсъждахте ли я по време на обяда него ден, след като съпругът ви се е върнал от следствието?

— Не помня — веднага отговори Лора.

Жан стана бързо и отиде при нея.

— О, да, помниш, Лора, сигурен съм — подсети я той. — Не се ли сещаш — дето Ричард каза, че било без значение, задето на света имало един пикльо по-малко?

Лора стана права.

— Моля ви… — обърна се тя към инспектора.

— Всичко е наред, мисис Уоруик — любезно я успокои инспектор Томас. — За нас важно, видите ли, да разберем истината за тази катастрофа. В края на краищата, тя може да се окаже евентуален мотив за случилото снощи тук.

— О, да — въздъхна тя. — Зная, зная.

— Според вашата свекърва — продължи инспекторът — съпругът ви прекалил с пиенето него ден.

— Нищо чудно — призна Лора. — Това… това не ме изненадва.

Инспекторът седна в единия край на канапето.

— Вие всъщност познавахте ли този Макгрегър, виждали ли сте го изобщо? — попита я той.

— Не — каза Лора. — Не, аз не отидох на следствието.

— Той, изглежда, бил обладан от силно желание за отмъщение — отбеляза инспекторът.

Лора тъжно се усмихна.

— Мисля, че това навярно е повлияло на разсъдъка му — съгласи се тя.

Жан, който ставаше все по-възбуден и по-възбуден, отиде при тях.

— Ако аз имах враг — извика войнствено той, — щях да постъпя така: ще почакам известно време и сетне ще се промъкна в тъмното с моя пистолет. И после… — Той се престори, че стреля срещу креслото с въображаем пистолет. — Па, па, па!

— Тихо, Жан! — остро му нареди Лора.

Жан мигом се разтревожи.

— Сърдиш ли ми се, Лора? — попита я той по детски.

— Не, миличък — успокои го тя. — Не ти се сърдя. Но гледай да не се вълнуваш толкова!

— Не се вълнувам — каза натъртено Жан.

Глава десета

Докато пресичаше преддверието, мис Бенет спря, за да направи път на Старкуедър.

— Добро утро, мис Бенет — поздрави я Старкуедър. — Дойдох, за да се срещна с инспектор Томас.

Мис Бенет кимна.

— Добро утро… о, добро утро, господин полицай. И двамата са в кабинета… не зная какво правят.

— Добро утро, мадам — отговори полицаят. — Донесох тези неща за инспектора. Навярно сержант Кадуолъдър ще може да ги вземе.

— Какво става? — попита Лора, дочула глъчката отвън.

Инспекторът стана и отиде до вратата.

— Като че ли мистър Старкуедър се е върнал.

Когато Старкуедър влезе в стаята, сержант Кадуолъдър излезе в преддверието, за да разтваря с полицая. Междувременно младият Жан се отпусна в креслото, наблюдавайки суетнята около него с огромен интерес.