Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 32

— Е, помислих си, че ти сигурно много си го обичал — предположи инспекторът.

— Много да съм го обичал?! — извика Жан, а в гласа му се долавяше неприкрито удивление. — Кого, Ричард? О, не, никой не може да обича Ричард!

— Сигурно жена му все пак го е обичала — настоя инспекторът.

На лицето на Жан се изписа изненада.

— Лора? — извика той. — Не, не мисля така. Тя винаги беше на моя страна.

— На твоя страна? — попита инспекторът. — Какво точно означава това?

Внезапно Жан придоби ужасен вид.

— Да, да — почти извика той бързо. — Когато Ричард искаше да ме изпрати.

— Къде да те изпрати? — насърчи го инспекторът кротко.

— На едно от онези места — обясни младежът. — Нали знаете, пращат ви там, после ви заключват и не можете да излезете. Той казваше, че Лора сигурно щяла понякога да идва да ме вижда.

Жан леко потръпна, после стана, обърна гръб на инспектора и погледна сержант Кадуолъдър.

— Не искам да ме заключват — продължи той, а гласът му трепереше. — Не бих го понесъл!

Той отиде до френския прозорец и остана загледан към терасата.

— Винаги съм обичал да е отворено — извика им той. — Обичам моят прозорец да е отворен, и вратата също, за да съм сигурен, че винаги мога да изляза.

Той се върна обратно в стаята.

— Сега обаче никой вече не може да ме заключи, нали?

— Да, момко — успокои го инспекторът. Така мисля.

— Не и сега, когато Ричард е мъртъв — добави Жан и за миг придоби самодоволен вид.

Инспекторът стана и заобиколи канапето.

— Значи Ричард е искал да те затвори? — попита той.

— Лора казва, че той говорел така само за да ме дразни — рече Жан. — Тя казва, че това били само приказки и че всичко е наред и също, че докато е тук, ще гледа никога да не ме затворят. — Той приседна на една от облегалките на канапето и продължи да говори в нервна възбуда: — Обичам Лора. Обичам Лора ужасно много. Чудесно е, когато сме заедно, да знаете. Търсим пеперуди и птичи яйца и играем на разни игри. На сантасе. Знаете ли я? Много е хитра. Също и на „Черен Петър“. О, страшно е забавно да правим разни неща с Лора!

Инспекторът отиде при него и се подпря на другата облегалка. Гласът му звучеше приятелски, когато попита:

— Не вярвам да си спомняш нещо от онази злополука, дето е станала, докато сте живеели в Норфък, нали? Когато е било прегазено онова момченце.

— А, да, спомням си — жизнерадостно отговори Жан. — Ричард отиде на следствие.

— Да, точно така. Какво друго си спомняш? — подкани го инспекторът.

— Него ден имахме сьомга за обяд — каза веднага Жан. — Ричард и Уорби се върнаха заедно. Уорби беше малко нервна, а Ричард — весел.

— Уорби ли? — почуди се инспекторът. — Сестра Уорбъртън?

— Да, Уорби. Тя не ми беше симпатична. Ала Ричард явно беше много доволен от нея и постоянно повтаряше: „Страшно шоу им спретна, Уорби!“

Внезапно вратата се отвори и на прага се появи Лора Уоруик. Сержант Кадуолъдър отиде при нея, а Жан извика:

Здрасти, Лора!

— Да не ви прекъснах? — попита Лора инспектора.

— Не, разбира се, че не, мисис Уоруик — отговори той. — Моля ви, седнете!