Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 31

Инспекторът погледна сержант Кадуолъдър, кимна с глава към вратата и сержантът последва сестрата навън. В коридора мис Бенет смъмри Кадуолъдър:

— Не трябва да го тревожите! — каза тя после се върна в стаята. — Не бива да тревожите момчето! — нареди и на инспектора. — Той много лесно… се разстройва. Става неспокоен, нервен.

Инспекторът мълчаливо я наблюдава известно време и после попита:

— Буйства ли?

— Не, разбира се, че не. Той е много мило момче, много добро. Кротко. Исках просто да ви кажа, че може да го разстроите. А такива неща като убийство влияят зле върху детската психика. Защото той всъщност е именно това — просто едно дете.

Инспекторът седна на стола зад бюрото.

— Няма защо да се тревожите, мис Бенет, уверявам ви — каза й той. — Ние напълно оценяваме ситуацията.

Глава девета

Точно в този момент сержант Кадуолъдър въведе в стаята Жан, който се втурна към инспектора.

— Търсите ли ме? — извика възбудено той. Хванахте ли вече убиеца? Има ли кръв по дрехите му?

— Жан — предупреди го мис Бенет, — трябва да се държиш прилично! Отговаряй само на въпросите, които този джентълмен ще ти зададе.

Жан щастливо се обърна към мис Бенет и после пак погледна инспектора.

— О, да, добре — обеща той. — Но не мога ли и аз да задавам въпроси?

— Разбира се, че можеш — любезно го увери инспекторът.

Мис Бенет седна на канапето.

— Ще почакам, докато разговаряте с него — каза тя.

Инспекторът стана бързо, отиде до вратата и я отвори, за да я прикани да напусне стаята.

— Не, благодаря ви, мис Бенет — твърдо каза той. — Няма да имаме нужда от вас. А и вие май казахте, че тази сутрин сте доста заета.

— Предпочитам да остана — настоя тя.

— Съжалявам — каза рязко инспекторът. — Практиката ни е да разпитваме всеки поотделно.

Мис Бенет погледна инспектора, а после и сержант Кадуолъдър. Разбирайки, че е победена, тя гневно изсумтя и бързо се изнесе от стаята, а инспекторът затвори вратата след нея. Сержантът отиде в нишата и се приготви да води бележки, а инспекторът седна на канапето.

— Не ми се вярва — обърна се той добродушно към Жан — друг път да си имал работа с убийство, нали?

— Не, не, не съм — отговори нетърпеливо Жан. — Много е вълнуващо, нали? — Той коленичи върху табуретката. — Разполагате ли с някакви улики — отпечатъци, кървави петна или нещо такова?

— Май кръвта ти е много интересна — отбеляза инспекторът и дружелюбно му се усмихна.

— О, така е — отговори Жан тихо и стана сериозен. — Обичам кръвта. Има красив цвят, нали? Тя е хубава и яркочервена. — Той също седна на канапето и нервно се изсмя. — Ричард стреляше по разни животни, нали знаете, и после те пускаха кръв. Много е забавно, нали? Ричард все стреляше по животни, а този път е застрелял себе си. Не мислите ли, че е много забавно?

Докато отговаряше, гласът на инспектора беше тих, а тонът — доста сух:

— Навярно това има своята смешна страна. — Той направи пауза. — Разстроен ли си, че брат ти… искам да кажа, доведеният ти брат… е мъртъв?

— Разстроен ли? — Жан беше изненадан. — Задето Ричард е мъртъв? Не, защо пък да съм разстроен?