Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 30

— Не виждам защо да не е говорил истината — настоя мис Бенет. — Сестра Уорбъртън потвърди показанията му.

— А на нея можеше ли да се разчита?

Мис Бенет прие това като критика, насочена срещу нейната професия, затова сухо се възпротиви:

— Смея да се надявам. В края на краищата, не бива да се смята, че хората се занимават само с лъжи — поне не за такива неща. Нали?

Сержант Кадуолъдър, който до този момент следеше разпита, сега рязко се намеси:

— Как ли пък не! — извика той. — Като го слуша човек как говорят, ще си помисли, че той не само се е движел в рамките на разрешената скорост, но че и в същото време е давал на заден ход!

Раздразнен от прекъсването, инспекторът бавно се обърна към сержанта и го изгледа. Мис Бенет също погледна изненадано младия човек. Сержант Кадуолъдър смутено заби поглед в бележника си, а инспекторът се обърна отново към мис Бенет:

— Моето мнение е следното — започна той. — В онзи момент човекът е бил шокиран и е изпитвал силна скръб, затова, без да се замисли е сипел заплахи и се е заканвал да отмъсти на човека, убил детето му. Но след като е размислил и нещата са се изяснили, той навярно е осъзнал, че Ричард Уоруик не е виновен за катастрофата.

— О! — каза мис Бенет. — Разбирам какво искате да кажете.

Инспекторът бавно закрачи из стаята и продължи:

— Ако, от една страна, колата се е движела на зигзаг и с висока скорост… ако тя е била да речем, неконтролируема…

— Лора ли ви каза това? — прекъсна го мис Бенет.

Инспекторът се обърна към нея, изненадан от забележката й относно съпругата на убития.

— Какво ви кара да мислите, че тя ми го е казала? — попита той.

— Не знам — отвърна мис Бенет. — Просто си го помислих. — Смутена, тя погледна часовника си. — Това ли е всичко? — попита. — Много съм заета тази сутрин.

После отиде до вратата, отвори я и точно се накани да излезе, когато инспекторът каза:

— Сега бих искал да поговоря с младия Жан, ако е възможно.

Мис Бенет се обърна на прага.

— О, той днес е доста възбуден — отговори тя някак сопнато. — Много ще съм ви задължена, ако не говорите с него… така само ще объркате всичко. Едва го успокоих.

— Съжалявам, но се боя, че ще се наложи да му зададем няколко въпроса — настоя инспекторът.

Мис Бенет затвори рязко вратата и пак се върна в стаята.

— Защо просто не намерите този човек Макгрегър и не разпитате него? — предложи тя. — Не може да е отишъл далече.

— Ще го намерим, не се безпокойте — увери я инспекторът.

— Дано! — тросна се тя. — Ама че работа — отмъщение! Това не е никак християнско!

— Разбира се — съгласи се инспекторът и многозначително добави: — Особено след като катастрофата не е станала по вина на мистър Уоруик и не е могла да бъде избегната.

Мис Бенет остро го изгледа. Последва пауза, след което инспекторът повтори:

— Бих искал да говоря с Жан, ако обичате!

— Не зная дали ще го намеря — каза мис Бенет. — Може да е излязъл — добави тя и побърза да напусне стаята.