Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 29

— Да, от много отдавна. Грижеше се за Жан, докато беше малък, а преди това ми помагаше и с Ричард. О, да, грижеше се за всички ни. Много всеотдаен човек е Бени. — Тя кимна в знак на благодарност към сержанта, който стоеше до вратата и излезе от стаята.

Глава осма

Сержант Кадуолъдър затвори вратата облегна се на нея и погледна инспектора.

— Значи Ричард Уоруик бил пияница, а? — отбеляза той. — Знаете ли, че и преди съм чувал такива неща за него. Както и за всичките тези пистолети, въздушни пушки и карабини. Ако питате мен, май му е хлопала дъската.

— Възможно е — отвърна лаконично инспектор Томас.

Телефонът иззвъня. Инспекторът зачака сержанта да вдигне слушалката и многозначително го погледна, но Кадуолъдър, забил нос в записките си, отиде бавно до креслото и седна, очевидно глух за телефонния звън. След като почака малко, инспекторът разбра, че мислите на сержанта бяха на друго място, заети несъмнено с някое ново стихотворение. Той въздъхна, прекоси стаята, отиде до бюрото и вдигна слушалката:

— Ало — каза той. — Да, на телефона… Старкуедър, идвал е, така ли? Взели сте му отпечатъците?… Добре… да, ами помолете го да почака… да, връщам се след около половин час… да, искам да му задам няколко въпроса… Добре, дочуване.

Малко преди да свърши разговорът, мис Бенет беше влязла в стаята и беше застанала до вратата. Сержант Кадуолъдър я забеляза скочи от креслото и застана прав зад него.

— Да? — каза въпросително мис Бенет, обръщайки се към инспектора. — Искали сте да ми зададете няколко въпроса? Много работа ме чака тази сутрин.

— Да, мис Бенет — отговори инспекторът. — Искам да чуя вашата версия за катастрофата в Норфък, при която е загинало онова дете!

— Детето на Макгрегър?

— Да, детето на Макгрегър. Разбрах, че много бързо сте си спомнили името му снощи.

Мис Бенет се обърна, за да затвори вратата зад себе си.

— Така е — съгласи се тя. — Имам много добра памет за имена.

— А и несъмнено — продължи инспекторът — случката не може да не ви е впечатлила. Но вие самата не сте били в колата, нали?

Мис Бенет седна на канапето.

— Не, не бях — каза тя. — Само болничната сестра, която работеше по това време за мистър Уоруик. На име Уорбъртън.

— Бяхте ли на следствието? — попита инспекторът.

— Не — отвърна тя. — Но Ричард ни разказа, когато се прибра у дома. Сподели, че бащата на детето го заплашвал и казвал, че щял да си отмъсти. Ние, разбира се, не го взехме на сериозно.

Инспектор Томас се приближи до нея.

— Вие самата имате ли представа какво точно се е случило? — попита я той.

— Не разбирам за какво говорите.

Инспекторът изгледа продължително мис Бенет и после рече:

— Искам да кажа, смятате ли, че катастрофата е станала, защото мистър Уоруик е бил пиян?

Тя махна пренебрежително с ръка.

— О, предполагам, че майка му ви е казала това — изсумтя тя. — Е, не бива да вярвате на всичко, което ви казва. Тя е зле настроена към употребата на алкохол. Съпругът й — бащата на Ричард — пиеше.

— Значи смятате — продължи инспекторът, — че Ричард Уоруик е казал истината и че се е движел в границите на разрешената скорост, а също, че катастрофата не е можела да бъде избегната?