Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 25

— Извинете, сър, но едно стихотворение е на път да се роди — заобяснява той, докато отиваше да вдигне телефона на бюрото. — Говори сержант Кадуолъдър — рече той, помълча, после додаде: — Ах, да, наистина. — След още една пауза се обърна към инспектора: — Полицията от Норич, сър.

Инспектор Томас взе слушалката от Кадуолъдър и седна на бюрото.

— Вие ли сте, Едмъндсън? — попита той. — Тук е Томас… Намерили сте го? Добре… Да… Калгари, да… Да… Да, лелята. Кога е умряла? О, преди два месеца… Да, разбирам… Осемнадесет, Тридесет и четвърта улица, Калгари. — Той нетърпеливо погледна Кадуолъдър и му направи знак да запише адреса. — Да… О, преди, така ли?… Да, бавно, ако обичате. — Той отново погледна сержанта многозначително. — Среден ръст — повтори после, — сини очи, тъмна коса и брада… Да, значи помните случая?… А, така ли? Сприхаво приятелче?… Да… Ще ми ги изпратите?… Да… Е, благодаря ви, Едмъндсън. Кажи ми вие самият какво мислите?… Да, да, знам какво е било съдебното решение, но какво смятате вие самият? А, така значи?… Един-два пъти преди това?… Да, разбира се, че само допускате… Добре. Благодаря.

Той постави слушалката и се обърна към сержанта:

— Е, получихме някои сведения за Макгрегър. Изглежда, когато жена му умряла, напуснал Канада, за да дойде пак в Англия и да остави детето си при една леля на жена му, която живеела в Северен Уолшъм, защото точно намерил работа в Аляска и не можел да вземе момчето със себе си. Явно е бил страшно разстроен от смъртта на детето и се кълнял наляво и надясно, че ще си отмъсти на Уоруик. Това не е необичайно при подобен род инциденти. Както и да е, върнал се е пак в Канада. Разбрали са къде живее и ще пратят телеграма до Калгари. Лелята, у която е щял да остави детето, умряла преди два месеца. — Изведнъж той се обърна към Ейнджъл: — Предполагам, че сте работили тук по това време, нали, Ейнджъл? Когато е станала катастрофата, при която е загинало момчето в Северен Уолшъм?

— О, да, сър — отговори Ейнджъл. — Много добре си спомням.

Инспекторът стана от бюрото, прекоси стаята и отиде при камериера. Виждайки, че столът на бюрото е свободен, сержант Кадуолъдър побърза да се възползва от възможността да седне.

— Какво точно се е случило? — попита инспекторът Ейнджъл. — Разкажете ми за този инцидент.

— Мистър Уоруик карал по главната улица и едно момченце изскочило от някаква къща — каза Ейнджъл. — Или май беше странноприемница. Да, мисля, че беше странноприемница. Мистър Уоруик нямало как да спре колата. Прегазил го, преди да успее да стори каквото и да било.

— Карал е много бързо, нали? — попита инспекторът.

— О, не, сър. На следствието се установи съвсем точно. Мистър Уоруик се е движел в рамките на разрешената скорост.

— Знам, че той така е казал — забеляза инспекторът.

— Било е чистата истина, сър — настоя Ейнджъл. — Сестра Уорбъртън, медицинска сестра, която навремето работеше за мистър Уоруик, също е била в колата и потвърди думите му.