Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 23

— Слушам, сър — каза Кадуолъдър и излезе. Останал сам, инспекторът се подпря с лявата си ръка на масата и се наведе над стола, като го загледа така, сякаш на него седеше някой. После излезе на терасата през френския прозорец и хвърли бегъл поглед наляво и надясно. Разгледа ключалката на вратата и точно се обърна, за да влезе обратно в стаята, когато сержантът се върна, водейки със себе си камериера на Ричард Уоруик — Ейнджъл, облечен в сиво вълнено сако, бяла риза, тъмна вратовръзка и панталони на райета.

— Вие ли сте Хенри Ейнджъл? — попита инспекторът.

— Да, сър — отговори Ейнджъл.

— Бихте ли седнали? — помоли го инспекторът.

Ейнджъл седна на канапето.

— Така — продължи инспекторът. — Вие сте бил болногледач и камериер на мистър Ричард Уоруик… откога точно?

— От три години и половина, сър — отвърна Ейнджъл. Обноските му бяха безупречни, но очите му гледаха лукаво.

— Харесвахте ли работата си?

— Намирах я за съвсем задоволителна, сър! — гласеше отговорът на Ейнджъл.

— Лесно ли беше да се работи за мистър Уоруик? — попита го инспекторът.

— Е, той беше труден човек.

— Но пък това си е имало своите предимства, нали?

— Така е, сър — призна Ейнджъл. — Плащаха ми много добре.

— И това е компенсирало трудностите, така ли? — настоя инспекторът.

— Да, сър. Опитвам се да спестя малко пари.

Инспекторът се разположи на креслото и постави пистолета на масата до него.

— С какво се занимавахте, преди да постъпите на работа при мистър Уоруик? — попита той Ейнджъл.

— С подобна работа, сър. Мога да ви покажа препоръките си — отвърна камериерът. — Надявам се моите работодатели всякога да са оставали доволни. А аз съм имал някои доста трудни работодатели или по-точно пациенти. Например сър Джеймс Уолистън. Той постъпи свое собствено желание в приют за душевно болни. Много труден човек, сър. — Ейнджъл леко сниши глас, преди да добави: — Наркоман.

— Аха — рече инспекторът. — Предполагам, че мистър Уоруик не се е занимавал с наркотици, нали?

— Не, сър. Мистър Уоруик имаше предпочитания към брендито.

— Пийвал е доста, а? — попита инспекторът.

— Да, сър — отговори Ейнджъл. — Много пиеше, но не беше алкохолик, ако добре ме разбирате. Никога не е стигал до ексцесии.

Инспекторът помълча малко, преди да попита:

— Добре, а какви са тези истории за пушки, пистолети и стрелба по животни?

— Ами… той имаше такова хоби, сър — каза Ейнджъл. — Това, което в нашата професия се нарича „компенсация“. Зная, че навремето е бил е ловец на едър дивеч. В спалнята си има цял арсенал. — Той кимна неопределено с глава през рамо към вътрешността на къщата. — Карабини, ловни пушки, въздушни пушки, пистолети и револвери.

— Разбирам — рече инспекторът. — Добре, хвърлете един поглед на този пистолет.

Ейнджъл стана и пристъпи колебливо към масата.

— Няма нищо — успокои го инспекторът — Не се бойте, вземете го.

Ейнджъл внимателно го взе в ръце.