Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 26

Инспекторът отиде до другия край на канапето.

— И тя случайно да е видяла колко показва километражът? — запита той.

— Смятам, че сестра Уорбъртън няма начин да не го е видяла — отговори сдържано Ейнджъл. — Преценила, че се движели с около петдесет километра в час. Мистър Уоруик беше напълно оправдан.

— Но бащата на момчето не е бил съгласен с това? — попита инспекторът.

— Предполагам, че това е съвсем естествено, сър — гласеше коментарът на Ейнджъл.

— Беше ли пил мистър Уоруик?

Отговорът на камериера прозвуча уклончиво:

— Мисля, че чаша шери, сър — той размени поглед с инспектор Томас.

После инспекторът отиде до френския прозорец, извади носна кърпа и си издуха носа.

— Е, мисля, че засега толкова стига — каза той на камериера.

Ейнджъл стана и отиде до вратата. След моментно колебание се върна обратно.

— Извинете, сър — каза той. — Мистър Уоруик с неговия пистолет ли е бил застрелян?

Инспекторът се обърна към него.

— Предстои да разберем — отбеляза той. — Този, който го е застрелял, се е сблъскал с мистър Старкуедър, който пък е идвал към къщата да търси помощ за заседналата си кола. При сблъсъка човекът е изтървал пистолет. Мистър Старкуедър го взел — ето го там. — Той посочи към оръжието на масата.

— Разбирам, сър. Благодаря ви, сър — отговори Ейнджъл и отново тръгна към вратата.

— Между другото — додаде инспекторът, — имало ли е посетители вчера в къщата? По-специално снощи.

Ейнджъл се замисли за момент, после лукаво го погледна.

— Не, доколкото си спомням, сър… засега — отговори той и излезе от стаята, затваряйки вратата зад себе си.

Инспектор Томас се върна на бюрото.

— Ако питаш мен — каза той тихо на сержанта, — този приятел не ми харесва. Няма за какво да се хвана, но не ми е симпатичен.

— Що се отнася до него, аз съм на същото мнение — отвърна Кадуолъдър. — Не е човек, комуто бих се доверил. Нещо повече, бих казал, че в онази катастрофа има нещо гнило. — Внезапно той осъзна, че инспекторът стои до него и бързо скочи от стола.

Инспекторът взе бележките, които си водеше Кадуолъдър и започна да ги преглежда.

— Чудя се дали Ейнджъл не знае нещо повече за снощи от това, което ни каза — започна той и изведнъж спря. — Хей, какво е това? „Мъгливо е ноември, но рядко през декември“, Това не е Кийтс, надявам се.

— Не — рече надуто сержант Кадуолъдър. — Това е Кадуолъдър!

Глава седма

Инспекторът бързо подхвърли бележника към Кадуолъдър, когато вратата се отвори и мис Бенет влезе вътре, затваряйки я внимателно зад себе си.

— Инспекторе — каза тя, — мисис Уоруик с нетърпение очаква да се срещне с вас. Малко е разтревожена… имам предвид възрастната мисис Уоруик — майката на Ричард. Тя не иска да си признае, но съм на мнение, че здравето й е силно разклатено, затова бъдете внимателен, моля ви! Ще се срещнете ли с нея сега?

— О, разбира се — отговори инспекторът. — Поканете я да влезе.

Мис Бенет отвори вратата и даде знак на мисис Уоруик, която влезе в стаята.

— Всичко е наред, мисис Уоруик — успокои я икономката, след което излезе, затваряйки вратата зад себе си.