Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 27

— Добро утро, мадам — каза инспекторът.

Мисис Уоруик не отвърна на поздрава му, а премина направо към въпроса:

— Кажете ми, инспекторе — заповяда тя, — докъде стигнахте с разследването?

— Рано е още да се каже, мадам — отговори той. — Но бъдете сигурна, че правим всичко, което ни е по силите.

Мисис Уоруик седна на канапето и подпря бастуна си на една от страничните му облегалки.

— Този човек — Макгрегър — попита тя. — Виждали ли са го да се размотава наоколо? Забелязал ли го е някой?

— В момента събираме сведения — осведоми я инспекторът. — Засега обаче няма данни наблизо да се е навъртал непознат.

— Онова бедно момченце — продължи мисис Уоруик. — Искам да кажа, дето го прегази Ричард. Предполагам, че това е размътило мозъка на бащата. Научих, че навремето се е държал много агресивно и оскърбително. Навярно това е съвсем естествено. Но да го държи две години вече! Вижда ми се невероятно.

— Да — съгласи се инспекторът. — Две години са много време.

— Но той, разбира се, е шотландец — припомни си мисис Уоруик. — Името му е Макгрегър. Търпеливи и твърдоглави хора са тези шотландци!

— Наистина са такива — възкликна сержант Кадуолъдър, размишлявайки, без да се усети, на глас. — Няма по-впечатляваща гледка от шотландец, който разбира, че печели нещо — продължи той, но инспекторът бързо му хвърли строг, укорителен поглед и това го накара да замлъкне.

— Синът ви да е получавал заплахи? — попита инспектор Томас мисис Уоруик. — Писма? Или неща от този род?

— Не, сигурна съм, че не — отговори твърдо. — Ричард щеше да ни каже. Щеше да се изсмее над подобно нещо.

— Не би ги взел на сериозно, така ли? — подхвърли инспекторът.

— Ричард винаги се е присмивал над опасностите — каза мисис Уоруик. Тя изглеждаше горда със своя син.

— След онзи инцидент — продължи инспекторът — вашият син предлагал ли е някакво обезщетение на бащата?

— Естествено — отговори мисис Уоруик. — Ричард не беше подлец. Но му отказаха. Бих казала, по много унизителен начин.

— Несъмнено — промърмори инспекторът.

— Разбрах, че жената на Макгрегър била умряла — припомни си мисис Уоруик. — Момчето било всичко, което той имал на света. Голяма трагедия, наистина.

— Но според вас синът ви не е бил виновен? — попита инспекторът. Когато мисис Уоруик не отговори, той повтори въпроса си: — Попитах дали синът ви не е бил виновен.

Тя помълча известно време, преди да отговори.

— Чух ви.

— Сигурно не сте съгласна с това? — настоя инспекторът.

Мисис Уоруик смутено се размърда на мястото си, въртейки в ръце една от възглавничка.

— Ричард пиеше твърде много — каза най-после. — И, разбира се, него ден също беше пил.

— Чаша шери? — подсказа й той.

— Чаша шери! — повтори мисис Уоруик и горчиво се изсмя. — Той пиеше страшно много. И тогава беше пил… страшно много. Онази гарафа там… — Тя посочи гарафата, която стоеше на масата с креслото до френския прозорец. — Всяка вечер я пълнеха догоре, а на сутринта почти винаги беше съвсем празна.

Инспекторът седна на табуретката, поглед на мисис Уоруик и тихо каза: