Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 22

Сержантът продължаваше да се колебае, а инспекторът се завъртя към бюрото и кисело добави:

— Изглежда баба му е от Уелс и като момче той е идвал да си кара ваканциите тук.

Омилостивен, сержантът най-после отстъпи:

— А, добре, щом като баба му е от Уелс, това вече е друго нещо, нали? — Той вдигна дясната си ръка и издекламира: — „Път един до Лондон води, а до Уелс отива друг, моят — до морето ходи с белите му платноходи…“ Чудесен поет е бил Джон Мейсфийлд. Но доста подценяван.

Инспекторът отвори уста, за да възрази, но после промени решението си и вместо това се ухили.

— Всеки момент трябва да получим справката за Старкуедър от Абадан² — каза той на младия сержант. — Взехте ли отпечатъците му, за да ги сравним?

— Пратих Джоунс до странноприемницата, където е отседнал снощи — осведоми Кадуолъдър шефа си. — Но той бил отишъл до гаража, за да помоли да му изтеглят колата. Джоунс позвъни в работилницата и разговаря с него. Нареди му колкото се може по-бързо да отиде в управлението, за да даде показания.

— Добре. Сега за втората серия неидентифицирани отпечатъци. Един отпечатък от мъжка длан върху масата до трупа и размазани отпечатъци по стъклените врати отвън и отвътре.

— Обзалагам се, че са на Макгрегър — възкликна сержантът и щракна с пръсти.

— Да-а-а. Може би — призна неохотно инспекторът. — Но на револвера липсват такива. А всеки знае, че ако човек реши да застреля някого с револвер, несъмнено ще има достатъчно ум в главата си, за да носи ръкавици.

— Не знам — отбеляза сержантът. — Неуравновесен човек като Макгрегър, загубил разсъдък след смъртта на детето си, не би се замислял за такива неща.

— Е, скоро ще получим описание на Макгрегър от Норич — каза инспекторът.

Сержантът се настани на табуретката.

— Тъжна история, откъдето и да я погледнеш — заяви той. — Този човек загубил неотдавна жена си, а единственото му дете — убито от бясно каращ шофьор.

— Ако беше карал бясно, както ти казваш — поправи го нетърпеливо инспекторът, — Ричард Уоруик щеше да получи присъда за непредумишлено убийство или най-малкото за нарушение на правилата за движение. Фактите сочат, че дори на разрешителното му няма записано нарушение. — Той взе куфарчето си и извади оръжието, с което е бил убит Ричард Уоруик.

— Понякога и най-ужасните лъжи могат да минат за истина — мрачно възропта сержант Кадуолъдър. — „Господи, Господи, този свят в лъжи потънал е“ — Шекспир.

Началникът му просто стана от бюрото и го погледна. След миг сержантът се окопити и скочи на крака.

— Отпечатък от мъжка длан върху масата — промърмори инспекторът и прекоси стаята, за да отиде там, вземайки пистолета със себе си. После се загледа в повърхността й. — Странно.

— Може да е оставен от някой техен гост — предложи услужливо сержант Кадуолъдър.

— Може — съгласи се инспекторът. — Но научих от мисис Уоруик, че вчера никой не е идвал на гости. Слугата… Ейнджъл… навярно ще е в състояние да ни каже повече. Хайде, върви и го доведи!