Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 119

— Жаден.

— Жаден? В подобен момент?

— Трябва да пийна нещо за Бог да прости, нали? Те така щяха да направят.

— Да — кимна Дърк. — Хубаво ще е всички да пийнем. Тъкмо ще те подготвим за следващата лоша новина.

Бил сам се ориентира къде е пиячката и гаврътна юнашка глътка от шишето „Стария куцльо“. После се изсекна в една омазнена носна кърпа, въздъхна и каза:

— Добре, готов съм. Кой друг е умрял?

— О, нещата не са чак толкова зле — засмя се Дърк.

— Тъй де — добави Дуо, — в тоя живот не става въпрос само за умирачка.

— Нищо, за което чак толкова да се тревожиш — добави Сплок. — Но първо си пийни още малко. — Та значи, от твоето поделение настояват незабавно да се върнеш на служба. Много се развълнуваха, като узнаха, че си тук. Изглежда са останали с погрешното впечатление, че си дезертирал.

— Защо тези копелдаци смятат така?

— Може би защото отсъстваш вече няколко месеца, без да се обадиш.

— Бях затворник на чужда планета. Напъхаха ме в гигантски компютър. Какво си мислят — че там съм имал телефон и факс ли?

— Спокойно, ние оправихме нещата — вдигна ръка Дуо. — Дори те предложихме за медал. Е, в началото идеята не им се понрави. Но знаеш ли накрая чия дума натежа?

— Откъде, по дяволите, да знам? — попита Бил.

— Думата на Ханибал — рече Сплок. — Той вече не те смята за свой враг. Каза, че след като разговарял с Извънземния историк, възгледите му за историческата необходимост се променили коренно.

— Ами чудесно — захили се Бил искрено или със спотаена ирония. — И кога ще стане това?

Дърк и Сплок се спогледаха. Дърк едва забележимо кимна. Сплок размърда устни, сякаш събираше сили да каже още нещо.

— Можете да влезете — произнесе той.

Вратата се отвори. В каютата влязоха двама мъже с хромирани шлемове и бели превръзки на ръцете с надпис „Военна полиция“. Приличаха на център-нападатели в НБА. Всъщност и двамата бяха точно такива, преди да постъпят на служба. Но това е друга история.

— Рейнджър! — произнесе единият полицай. — Ти си арестуван. Протегни ръце.

Какво можеше да стори Бил? Той протегна покорно ръце и полицаят му сложи белезници. След това го отведоха.

На вратата Бил спря и се обърна.

— Момчета, пак ще се видим — рече той и излезе.

В помещението се възцари тишина. После ЦРУ извика:

— Ей, Бил, почакай ме! — Той скочи и изтича навън.

Нов период на затишие, нарушен този път от Дуо.

— Бедничкият! — промърмори той. — Дори нямаше кой да му спусне завесата.

Докато крачеха към патрулния кораб, светът около Бил придоби странна и непоносима яснота. Веднага щом се озоваха на борда полицаите му свалиха белезниците и му предложиха силно питие. Бяха останали с впечатлението, че Бил е виновен в особено тежки престъпления, което още повече събуждаше уважението им. Обикновено прибираха войници за самоотлъчка, пиянство и подобни дреболии. Но сега в мрежата им бе паднала едра риба. Поискаха да им разкаже за Илирия и за живота на Ройо, както и за света вътре в гигантския компютър. Скоро Бил се почувства истински щастлив, сред свои.