Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн
Робърт Шекли
Annotation
Прочетете тази книга или ще си останете завинаги такива, каквито сте!
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
Най-смешната книга в научната фантастика, писана досега.
„Параграф 22“ на научната фантастика.
Ако искате да се напъхате там, където никой преди вас не е бил, присъединете се към Бил и неговите приятели. А когато новоизрасналият крак се оказва някакъв зелен и люспест израстък, последното, което се очаква от теб, е да се оплакваш. Защото си рейнджър и защото носиш великото име Бил Галактическия герой.
Преди да успее да изрече „Компютърна грешка!“, той отново се е писал доброволец, този път за самоубийствена мисия на Цурия — планетата, от която никой досега не се е завърнал.
Милиардите цурианци нямат тела, живеят в бутилки, което, както отбелязва Бил, прави ужасно много бутилки. На Бил ще са му нужни всички бутилки, с които разполага, за да се измъкне от тази…
Хари Харисън, Робърт Шекли
1.
2.
3
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
info
notes
1
Хари Харисън, Робърт Шекли
Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
1.
— Насам, хора! — провикна се Пъхогаг през мегафона, който бе отмъкнал от строевия сержант. Вградената машинка караше гласа му да звучи тържествено и гнъсливо, също като на сержанта. — Дойде мигът, който всички чакахте — ще сваляме превръзката от новия крак на Бил, дето му израсна от присадка. Само по десет кинта билетчето, за да присъствате на това уникално и отвратително събитие.
Помещението, в което предстоеше да се разиграе събитието, се пълнеше бързо. Повечето от военнослужещите в Кемп Диплетори тръпнеха да присъстват при разбулването на новата присадка на Бил. Бяха му я имплантирали в чуканчето едва преди три дни на медицинския спътник БРИП 32, разположен край Без Мислица. След имплантацията откараха Бил в Диплетори — най-голямата военна база на планетата Изедник. Наложи се да чака три дни, преди да може да разбули трансплантанта. А и часовниковият механизъм на превръзката не позволяваше да бъде смъкната по-рано. Тези превръзки често създаваха ядове, но за щастие на Бил му се размина. Поне така предполагаше.
Нямаше кой знае какви занимания за петдесетте хиляди космически рейнджъри, настанени в Кемп Диплетори. Лагерът бе разположен върху стотина подгизнали акра в сърцевината на Несвятото тресавище, най-голямото и най-лепкаво блато на Изедник. Защо е трябвало да го строят насред тресавището, оставаше загадка. А може би не беше. Някои твърдяха, че станало по грешка на ония от Централния щаб на Хелиор. Според други тежките условия щели да спомогнат да се закалят бойците — онези, които оцелеят, не осакатеят и не полудеят.
— Но и да ни сполети това, винаги ще пратят други оттам, откъдето са ни докарали.
Така гласеше девизът на 69-а бригада Космически Виещи Убийци — подразделението, към което Бил бе прехвърлен.
— Хайде, сваляй превръзката — рече Канарзи. — Да видим какво има там.
Бил се огледа. Помещението пращеше по шевовете. При цена десет кинта на калпак, които Пъхогаг събираше на входа, Бил пресметна, че ще изкара достатъчно, за да си купи нови ботуши. Превръщаше го в необходимост темпът, с който се подлагаше на операции на краката, тъй като военните отказваха да го възмездяват за обувките — той ги връщаше без дори да ги е носил, защото не пасваха на отвратителната форма, която бе придобил раненият му крак.
