Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 117

Помещението — както и следваше да се очаква от каюта, предназначена за висшия офицерски състав — бе застлано с килим. Бил забеляза, че е поднесена вечеря за един, което му даде известна представа за социалния живот на капитана. Точно пред него върху една малка поставка се мъдреше телефонът. Червената лампичка за повикване трепкаше нетърпеливо.

Бил се метна към него, разбивайки в бързината няколко малки кристални фигурки.

— Ало! — изрева той.

От другата страна на линията отговори женски глас:

— С кого искате да говорите?

— Ами някой ме е търсил — рече Бил. — Казаха ми да вдигна слушалката.

— А вие кой сте?

— Бил! Аз съм Бил!

— Аз пък съм Рози, телефонистка в Централния свързочен отдел на флота. Мисля, че сме се срещали веднъж на един прием у Дредниганийския посланик. Това беше миналата година на Капела.

— Не съм бил и на парсек от това място — отвърна Бил. — А сега бихте ли ме свързали?

— Трябва да е бил някой друг Бил. Не споменахте ли нещо за повикване?

— Да!

— Един момент, сега ще проверя.

Бил зачака. Вратата зад него се отвори и в каютата влезе ЦРУ. Лицето му бе все така объркано.

— Бил? — извика той. — Добре ли си?

— Разбира се, че съм добре. Чакам разговор по телефона. Какво стана отвън?

— Малко е трудно за обяснение — рече ЦРУ. — Одеве исках да ти кажа, че каквото и да правиш, не бива да се качваш на борда на „Находчивост“.

— Чудесен момент избра да ми го кажеш — озъби се Бил. — Какво не е наред тук?

В този момент телефонистката се свърза отново.

— Бил, намерих ти компания.

Веднага след това в слушалката прозвуча писклив женски глас:

— Бил, миличък, как си?

Макар гласът на Илирия да се променяше всеки път, когато тя сменяше телата, което бе далеч по-често, отколкото се нравеше на Бил, интонацията й оставаше непроменена. Пък и колко други женски гласове го търсеха?

— Илирия? Ти къде си?

— Няма значение. Бил, кажи ми ЦРУ при теб ли е?

Бил се огледа за всеки случай.

— Да, тука е.

— Хубаво. Има нещо, което трябва да знаеш за този така наречен военен разузнавач. Слава Богу, че те открих навреме!

— Да, какво има?

— Бил — обади се зад гърба му ЦРУ, — трябва да обсъдим нещо много важно. — Той приседна на бюрото пред него. Един от пешовете на въздългия му шлифер уж случайно попадна върху вилката на телефона. Последва изщракване, което колкото и да бе невинно, имаше ужасяващ резултат.

— Илирия! Слушам те!

— Съжалявам, сър — чу се гласът на телефонистката, — връзката беше прекъсната.

В този момент в каютата влязоха Дърк и Сплок, следвани от Дуо.

Дърк несъмнено бе изключителен пилот, а в комбинация със Сплок двамата ставаха най-добрият тим в цялата галактика. Което се потвърди за сетен път, когато Дърк изпълняваше така наречената Мариенбадска маневра, излагайки на риск целия екипаж и себе си, докато корабът ретрогресираше обратно по хода на собствения си курс. Естествено мурдидските дреднаути се опитаха да ги последват, но в разгара на сражението водещият кораб бе забравил да вдигне носовите спойлери. Бълбукането на хиперпространството правеше невъзможно проследяването на „Находчивост“. Докато напускаха околностите на планетоида, мурдидският разузнавателен отдел вече разработваше версията за унищожаване на неутралния сателит вследствие на тежки климатични условия.