Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 120

От една страна се радваше, че се връща обратно, от друга — малко го безпокоеше фактът, че е арестуван, което подсказваше неприятни последствия. Всъщност какво толкова можеха да му направят? Най-много да го убият. Наказанието за всички военни престъпления бе екзекуция. Изглеждаше малко страшничко, но пък ужасно улесняваше работата на тъпанарите от военния трибунал. Така че, макар ситуацията да не му харесваше, Бил отдавна бе привикнал с нея. Каквото и да прави, началството винаги ще му диша във врата.

Съвсем скоро кацнаха на космопорта в лагер Отчаяние, наречен така не защото мястото навяваше печал и отчаяние, а в чест на неговия първи комендант Мартин Хари Отчаяния, герой от Малко Голямо Копито и Ватерлино — две големи битки със значителни загуби, благодарение на които получил повишение.

Лагер Отчаяние се намираше на планетата Гарнизонен затвор Х — малък свят, чиято атмосфера вонеше на развалени яйца. Самият лагер бе на един тропически остров, отделен от враждебния бряг чрез канал с вряща вода, накъдрена от множество водовъртежи. За да бъде по-пълна приликата с Дяволския остров, бяха докарали и засадили палмови дръвчета.

Бил бе настанен в затвора за особено опасни престъпници, където дори храната пристигаше с огромни трудности. Ето защо беше с кървясали очи и подпухнало лице една сутрин след доста време, когато го събудиха и му наредиха да се наплиска и да си измие лицето, тъй като му предстояло да застане пред военния трибунал, известен с нетърпимостта си към вонята на неизплакната уста.

Съдът, пред който Бил се представи, бе разположен в средата на гигантски амфитеатър с над десет хиляди места — интересът към зрелището бе огромен, тъй като процесите на военния трибунал бяха включени в задължителната програма на всички туристически агенции.

Имаше и жури, което не бе съставено от хора. Една наскорошна поправка във военния закон бе въвела заседателната система като жалък опит да се прикрие изначалната несправедливост на военното правосъдие. По принцип съдебните заседатели гласуваха така, както им нареждаше съдията, тъй като друга поправка в закона изискваше в противен случай да бъдат разстрелвани след края на процеса. Тъй като в края на краищата системата се оказа доста тромава и скъпа, на мястото на съдебните заседатели бяха поставени роботи, изтеглени от различни сражения и чакащи на опашка за ремонт. Бяха съвсем здрави, ако се изключеше някой липсващ крайник. Имаше и такива без глави, също допуснати до участие, след като убедиха съда, че мозъците им са разположени в гръдната клетка. Всички до последния бяха програмирани да издават само решения „виновен“ независимо от представените доказателства.

— Всички да станат! — заповяда разсилният.

Зрителите в амфитеатъра скочиха на крака и бурно аплодираха главния съдия полковник Вес Бейли, широко известен във военните среди. Истинското му име беше Луис, но го бяха кръстили Вес заради любимото му изречение, с което приключваше разглеждането на всички случаи: „Виновен, електрическия стол, следващият!“ Публиката, естествено, неизменно посрещаше това изречение с неописуем възторг. Бейли бе сред онези привърженици на твърдата политика, които смятаха, че виновниците трябва да бъдат разстрелвани на местопрестъплението, но му се пречкаше промъкналият се напоследък във военното съдопроизводство либерализъм.