Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 121

За прокурор по делото бе назначен капитан Джеб Стюарт. Това правеше процеса дваж по-интересен, защото както бе добре известно, Джеб не беше губил нито едно дело от пет години насам. Трябваше му само още една успешна година, за да се кандидатира за Тройната корона на юриспруденцията.

— Трябва ли да изпадаме в ненужни подробности? — поде Джеб Стюарт, обръщайки се към съда със звучния си звънлив глас. — Обвиняемият Бил, който лъже дори за името си, тъй като го произнася с удължено „л“, дребна на пръв поглед корекция, разрешена обаче само за офицери, е виновен в нарушаване на членове 23, 45, 76 и 110б от Военния закон. Ако хвърлите едно око на документите, които ви бяха раздадени, ще се уверите, че става въпрос за крайно тежки престъпления. Бил, имаш ли нещо да кажеш в своя защита?

— Сър, всичко, което правих, бе да изпълнявам заповеди — отвърна Бил.

Стюарт се усмихна презрително и надменно.

— И откога това е легитимно извинение за пред военното правосъдие?

— Но какво можех да направя? — сви рамене Бил.

— От теб се е искало да вършиш всичко както трябва — озъби се Стюарт. — Известно е, че си се самоотлъчил на чужда планета по време на значителни граждански безредици, че си влязъл в интимни взаимоотношения с извънземна представителка на цуриянската раса — наши отколешни врагове, — след което си заживял на съвместни начала с техния компютър по неизвестни и необяснени от теб причини, а освен това си участвал в конспирация с генерал от друг исторически период на Земята, някой си Ханибал, който няма да може да присъства на процеса поради неотложна среща с римския генерал Сципион Африкански. Ние обаче разполагаме с писмените изявления на Ханибал. Срещнахме сериозни затруднения да ги разчетем, тъй като бяха написани на картагенски. Смятаме обаче, че там той заявява следното: „Този войник е виновен априори за всичко, в което го обвинявате, и трябва да гори в ада на най-страшните мъки, на които може да бъде подложен.“

— Ханибал е мой приятел! — възрази Бил. — Не би казал подобни неща за мен. Сигурно сте сбъркали.

— Погледни сам — каза Стюарт. Той кимна многозначително и един от писарите показа кафява глинена плочица с надраскани върху нея знаци.

— Не мога да ги прочета — рече Бил.

— Разбира се, че не можеш — съгласи се Стюарт. — Щеше да е странно, дори намирисващо на предателство, ако беше успял. В такъв случай как си позволяваш да възразиш срещу нашата интерпретация на написаното?

— Моите предположения относно неговото съдържание са също толкова достоверни, колкото и на всеки друг.