Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 118

След като се увери, че поне засега са в безопасност, Дърк изведе кораба на прав курс. Сътресенията на корпуса утихнаха и готвачите в просторната кухня въздъхнаха облекчено, след което се заеха да разливат по чиниите пареща доматена супа. Заедно със супата по нареждане на Дърк бяха раздадени солети, тъй като капитанът смяташе, че екипажът заслужава да бъде поощрен.

След това, придружен от остроухия Сплок и плоскоухия Дуо, Дърк се отправи към каютата да види как я кара Бил. Докато вървяха натам, из въздуха витаеше усещането за нещо пропуснато или неизказано, миазмата на несподелена тъга и съжаление. Те, разбира се, не я усещаха и дори свръхчувствителният Сплок крачеше невъзмутимо, а по-късно щеше да си спомни, че е имало само предразположение за подобна възможност.

Най-сетне стигнаха до каютата и влязоха. Бил стоеше до телефона, свъсил недоволно вежди. Пред него се беше изправил ЦРУ, който приличаше на клошар заради въздългия шлифер и ръкавиците с отрязани пръсти. За Сплок не остана скрито, че един от джобовете на шлифера бе издут под формата на петнайсетсантиметров мрънски гущер. В стаята се долавяше визуалният аналог от гласа на Илирия, която допреди секунди бе разговаряла с Бил по телефона, преди уж небрежното движение на ЦРУ да прекъсне връзката.

— Бил — произнесе Дърк, — струва ми се, че всички ние ти дължим аплодисменти. Не зная как съумя да го постигнеш, но ти накара целия мурдидски флот да се съсредоточи тук и го задържа достатъчно дълго, за да пристигнат „Находчивост“ и нашите основни сили. Със задоволство открих, че между участниците в битката е и шейсет и девета бригада Космически Виещи Убийци, към която продължаваш да се числиш.

— Искаш да кажеш, че те са наблизо? — подскочи Бил. — Моите най-близки приятели? Доналдсон Биволската зурла? Джони Дули Асо купа? И Клопщайн, човекът с нос от неръждаема стомана? И той също ли е тук?

— Всички са тук, Бил — отвърна Дърк. — Не точно както ги искахме, но все пак пристигнаха.

— Какво искате да кажете с това „не точно както ги искахме“?

— Ами разбираш ли, те са малко умрели. Щеше ми се да ти го кажа по-внимателно. Всъщност мислех да ти кажа, че е станала катастрофа и са в болница, но ще се оправят. А по-късно щях да подметна, че има усложнения, съвсем малки в началото, после по-сериозни и още по-сериозни, но да не се кахъриш. Накрая, разбира се, щях да призная, че са мъртви, но дотогава ти щеше да си съвсем подготвен. Обсъдихме тази и други тактики с Дуо и останалите, но той надделя да приложим шоковата терапия, както сам се изрази. Надявам се да сме избрали най-правилния подход. Как се чувстваш, Бил?