Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 110

Робърт Шекли

Те запълзяха към него, разтворили пасти със закривени зъби и ококорили жадно очички. Гледка колкото отвратителна, толкова и страшна.

Още щом ги съгледа, Бил започна да подскача. Краката му подхванаха бесен танц върху полираната повърхност на ваната. В същия миг той вдигна лъка и се зае отчаяно да стърже с него по струните на цигулката.

Инструментът издаде такъв жален писклив звук, че Бил го хвърли и сграбчи най-близкия гръндж. После се изправи и го хвърли в залата, където мигом се възцари хаос. От гледна точка на самите грънджове това бе като разходка из парка преди вечеря.

Като видя какво става из залата, Димитри се завтече към сцената. В ръката си държеше лазерен пистолет с разпръсквател на дулото. Разпръсквателите са забранени на повечето места из галактиката. С тяхна помощ, вместо да ти пробие тънка изискана дупка, вследствие от която да издъхнеш още преди да си разбрал какво те е сполетяло, лазерният пистолет оставя такива грозни и разкривени рани, че видът им шокира както пострадалия, така и присъстващите на това събитие. Разпръснатият лъч можеше да изгори плътта до кокал и го правеше крайно болезнено. Което означаваше, че Бил го грозеше не просто смърт, но и обезобразяване и страхотни мъчения. Трябва да признаем, че той не се поколеба да реагира мълниеносно на тази заплаха, която би накарала друг на негово място да се парализира.

— Аааах! — изкрещя Бил. — Вижте какво мога! — И както го бяха учили в часовете по нестандартно бойно изкуство, той завъртя тялото си в противоположна на часовниковата стрелка посока, като същевременно разтвори крака и рязко издиша въздух. Имаше още няколко движения, разбира се, но ако ви трябват подробности, идете и си купете наръчник. Което, както вероятно се досещате, никак не е лесна работа.

По това време Сплок също бе предприел необходимите действия, което бе изненадващо за някого, от когото очаквате предимно логични разсъждения и по-малко движения. Измъкнал изпод дрехите си скрития лъчемет, той се извърна рязко и прикри левия фланг, докато Хам Дуо, когото Бил бе разпознал малко по-рано, скочи от високия балкон с енергиен меч в ръка и свирепа физиономия на небръснатото си лице.

— Пази ми гърба! — извика той на Бил и пресрещна взвода войници с блестящи брони, който току-що бе пристигнал.

— Убийте ги! — кресна Димитри и се прикри зад една скулптура тъкмо преди Дуо да го разполови с меча.

— Цуни ми задника! — отвърна Бил, за което можеше да бъде извинен, като се вземеха предвид крайните обстоятелства.

Защото миг след това се разрази страхотна битка. Елементът на изненада вече бе отпаднал, защото, както е известно, изненадата действа само докато е изненада. Врагът напираше от всички страни, непрестанно идваха нови и нови подкрепления и този рунд очевидно щеше да бъде спечелен от Димитри, на чиято страна бе огромното числено превъзходство. Войниците му, пришпорвани от периодичните инжекции с разгневяваща дрога, безогледно се хвърляха в атака, размахвайки като побеснели своите енергокопия, които бълваха ослепителни експлозии с голяма разрушителна способност. Сплок бе проявил предвидливост да се запаси с флакон ЕПА, енергопоглъщащ аерозол, благодарение на което се измъкна невредим от първия щурм. Но какво да прави след това?