Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 111

Изненадващо отговорът дойде от една дългостеблена синя роза.

12.

Някои вероятно биха сметнали последното изявление за пресилено. Какво значение може да окаже в края на краищата една най-обикновена синя роза?

Синята роза лежеше върху масичката за кафе на капитан Дърк. Всъщност с това се изчерпва цялото й участие в тази история. Защото заедно с нея на сцената се появи и самият Дърк.

В интерес на истината, сутринта, когато синята роза разцъфна, капитанът се намираше в личната си каюта на борда на „Находчивост“ — по същото време, когато дежурният офицер получи транстелеграма.

— Транстелеграма? — повтори Дърк, след като свързочният офицер Пол Муни дойде в каютата, да му докладва и да покаже разпечатката.

— Да, сър — потвърди Муни.

Беше висок, добре сложен младеж с тънички мустачки. Тъкмо заради тези мустачки Муни бе станал за присмех сред екипажа, когато за първи път се качи на борда — не за друго, а защото тогава цареше голяма скука и хората се чудеха с какво да се забавляват. Муни, разбира се, не знаеше това. Смяташе, че се смеят на него.

В известен смисъл бе прав. Стана така, че иначе безгрижният и весел младеж само за едно денонощие се превърна в истински мизантроп. Започна да се усамотява в радиорубката, която бе затулил с черна хартия, тъй като твърдеше, че луминесцентното осветление го заслепява.

Настояваше да му носят там храната и категорично отказваше да разговаря с екипажа. Нерядко отвътре се дочуваха странни почукващи звуци. Никой не можа да открие причината за тях. Това само засилваше мистерията.

Поведението на Муни естествено привлече и вниманието на капитан Дърк. Издокаран в любимия си светлосин комбинезон, Дърк бе в обичайното си благодушно разположение.

— Нека си стои в радиорубката — заяви той. — Оставете го на мира, ще му мине.

— Но сър, държанието му е необичайно.

— И откога не можем да понасяме държанието на хора с умствени увреждания?

— Искате да кажете, че Муни е побъркан?

— Само временно, предполагам. Оставете го на мира. Ще се оправи.

Предположението на Дърк се оказа правилно. Останал насаме в тъмната каюта, Муни постепенно започна да възстановява поразклатената си самоувереност.

— Какво пък толкова? — каза си той. — Мустаците ми може наистина да изглеждат смешни. Защо трябва да се притеснявам от това?

Хрумна му, че е крайно време да напусне радиорубката. Изведнъж му се доигра на пинг-понг. Но той знаеше, че преди това трябва да направи нещо.

— Нещо специално — каза си Муни. След като прегледа списъка със специалните комуникационни проблеми, които трябваше да решава всеки радист, той заяви решително: — Ето какво ще направя!