Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 108

Гостите бяха поканени да се преместят в малката концертна зала в съседство с библиотеката, където се хранеха. В средата на залата бе поставено грамадно пиано, а на столчето пред него някакъв мъж вече си опъваше ръкавелите и опипваше клавишите.

Ако не беше сигурен, че е невъзможно, Бил веднага би се заклел, че това е самият Хам Дуо.

— Трябва да поговорим — прошепна му Сплок, стисна го за ръката и го отведе при един еркер, от който се разкриваше прекрасна гледка към лунен пейзаж, озарен от сиянието на други луни.

— Сам не знаеш колко си прав за това — кимна Бил. — Къде се намираме? Картината отвън ми прилича на Долината на смъртта. Защо си им казал, че съм прочут цигулар? Как се забъркахме в тази каша? Как стана така, че…

— Моля те! — вдигна ръка Сплок. — Сега не е време за въпроси. След пет минути започва твоето изпълнение.

— Какво? Че аз не мога да свиря!

— Точно това трябва да обсъдим — рече Сплок.

— Хубаво — въздъхна Бил и зачака. След близо пет минути изгуби търпение и попита: — Измисли ли как да се измъкнем от тази история?

— В момента мисля.

— Ами мисли по-бързо де!

— Не става така. Пък и какво разбираш от мислене! Намираме се в отчаяно положение. А и ти точно сега реши да изпадаш в безсъзнание.

— Не е моя вината, че изпаднах в безсъзнание, докато ти си играеше на надпревара в космоса.

— Няма нищо случайно — загадъчно промърмори Сплок.

— Какво сега — от мен ли очакваш да измисля как да се справим?

— Да. Ще ми се най-сетне да видя един достоверен пример за тази прочута изобретателност, с която вие хората толкова много се перчите. Казват, че имала нещо общо с чувството ви за хумор. Аз обаче нямам такова. Не мисля, че има нещо смешно в тази ситуация.

— Аз имам чувство за хумор — озъби се Бил. — Но и аз не намирам нищо смешно.

— Интересно как стигнахме до едно и също заключение от диаметрално противоположни позиции.

В този момент към тях се приближи Тесора — чернокосата хубавица, която не беше точно Илирия — и улови Бил за ръкава.

— Трябва да поговоря с теб насаме.

— Аз се опитвах да поговоря с него насаме — заяви Сплок.

— Знам, но нямаме време. Трябва да му кажа нещо много важно.

— А какво според теб правя аз? — тросна й се Сплок. — Да не съм му донесъл поздравителна телеграма?

— Ако не бях аз — заяви жената, — въобще нямаше да успееш да го преместиш от Разчленителя в Реконструктора.

— Какво? — подскочи Бил.

— Просто не искахме да те безпокоим — опита се да го успокои Сплок. — Виждаш ли, нещата излязоха извън контрол, когато се опитах да управлявам кораба без помощта на Курсовия индикатор. За щастие бордовият робот успя да те събере отново за нула време.

— С изключение на една малка подробност — добави Тесора. — Между другото, Бил, не съм точно Илирия, защото още не сме уредили въпроса с притежанието на това тяло. По право то би трябвало да принадлежи и на двете ни.

— Ти къде го намери? — попита Бил.

— Беше забравено на съботното вечерно празненство на тауматурзите.