Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 109

— Месерът е крал на тауматурзите. Ще намерим убежище тук само ако се възползваме от правилата в гилдията.

— Каква гилдия?

— На най-изтъкнатите музиканти.

— И по какво ги познават, че са изтъкнати?

— По отзивите в пресата, разбира се.

— Бил — намеси се Тесора, — освен това трябва да знаеш, че тази вечер има пълнолуние и борбата за моето тяло…

— О, моля те, престани да ни прекъсваш — промърмори с досада Сплок. — Бил, скоро ще ти поднесат цигулката. Помниш ли какво ти разказвахме за цигулките?

— Цигулки — повтори Бил със странен гърлен глас, мигайки учестено, сякаш всеки миг ще припадне.

— Точно за тях. Хайде, припомни си всичко.

— Но какво става тук? — попита Бил.

— Не разбираш ли? — ядоса се Сплок. — Всъщност именно за да се справиш, не трябва да знаеш нищо.

В този момент към тях се приближи месерът.

— Време е — рече той и се покашля. — Ето я и цигулката. Хората чакат.

Сплок многозначително изгледа Бил. Поне така му се стори, защото изобщо не можа да схване смисъла на погледа му. Той пое цигулката и се върна в концертната зала.

Страхът приема различни форми. Страхът от провал не е за пренебрегване. Тъкмо този страх доминираше сега в мислите на Бил, защото разбра, още щом излезе на покрития с паркет подиум, че ще стане за смях.

Имаше и допълнително утежняващи ситуацията обстоятелства. Например фактът, че Бил бе снабден с две десни ръце, се явяваше сериозен проблем в свиренето на цигулка, защото всяка цигулка е изработена така, че на нея да се свири с две различни ръце.

Бил разполагаше с броени секунди, за да се научи да борави с две десни ръце. Не че нямаше опит с подобни изненади, имайки предвид, че съвсем наскоро му се бе наложило да привиква с алигаторски крак.

Аудиторията го очакваше стаена. Димитри стоеше в ъгъла на залата и се хилеше с неприятна физиономия. Неколцина въоръжени стражи бяха запречили вратата, стиснали в ръце автоматични оръжия. Изглеждаха като хора, готови на всичко. Как му се искаше на Бил да е един от тях!

Пианистът изсвири няколко встъпителни акорда. Димитри се поклони на аудиторията и продължи:

— Дами и господа, преди да продължим, бих искал да обясня още веднъж какво ви предстои да чуете. Виждате ли, Бил умее да свири приспивната песен на грънджовете, същества, които, както ви е известно, са съюзници — макар и без особена охота — на мръновете. Грънджовете обаче не са чак толкова разумни. Предпочитат първо да хапят, а после — доста по-късно — да мислят. Единственият начин да бъдат укротени — разбира се, временно — е чрез тяхната приспивна песен. Пеят я всяка вечер женските грънджарки. Само така могат да сложат мъжките в леглата. Инак прекарват цялата нощ в гризане на корите на дърветата или на съседите. Бил е първият човек, успял да научи и възпроизведе тази песен. Сега ще я изпълни със същото ненадминато умение, на което дължи наскорошния си бляскав успех.

Димитри отстъпи назад, оставяйки Бил сам насред подиума. После подиумът се разтвори и Бил тупна в просторна вана с триметрови хлъзгави стени. Една от стените се отмести и през отвора вътре бяха напъхани два коша с еднометрови влечуги. В началото грънджовете взеха да се зъбят и хапят, но скоро изгубиха интерес един към друг и се огледаха любопитно. Веднага забелязаха Бил. Няколко от по-схватливите постепенно стигнаха до идеята, че това високо и мършаво парче месо с късче червеникаво дърво в ръка може би си заслужава да бъде ухапано.