Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 112

— Ти си успял да разшифроваш кода на транстелеграмата? — повтори Дърк. — Никой не вярваше, че това може да бъде направено. Казваха, че транскодът е най-строго пазената тайна на нашите врагове, мурдидите от планета Жило.

— Да, успях — гордо повтори Муни.

— Ами прочети ми я, тогава — доволно нареди Дърк.

Муни се покашля, за да си прочисти гърлото, и зачете:

— От Мурдид Второ действащо пипало до Мурдид Централно Главно командване в Скрития дворец на Забранената планета. Приветствия.

— Много дълъг поздрав — отбеляза Дърк.

— Да, сър — кимна Муни и продължи да чете. — Нашето пипало откри, че престъпниците от Земята, а именно господин Сплок и командир Хам Дуо, в момента са обсадени от превъзхождащите ги сили на месер Димитри, който властва на изолирания планетоид Дентоид 12. Искаме разрешение да нахлуем на планетоида, да избием тези, които окажат съпротива, а останалите да поставим в клетка, за да бъдат показвани по време на триумфалния парад на Централната планета. Край.

— А отговорът? — попита Дърк.

— Нямаме го, сър. Съобщението свършва тук.

— Господин Муни — заговори Дърк, — моите поздравления за добре свършената работа. Но макар да не е ваша вината, тя е свършена наполовина. Необходима ни е транстелеграмата, пратена от главното командване на мурдидите в отговор на тази, която ми прочетохте. Върнете се сега в радиорубката и залепете ухо на слушалката, докато не ми уловите и ответната телеграма.

— Всъщност ние използваме прослушвателна апаратура, създадена по наша поръчка от „Портент“, секретния военен завод в покрайнините на галактиката. Принципът на работа…

— Хайде някой друг път, а? — прекъсна го Дърк. — Главата ми трябва да е свободна от разни дребни подробности, за да мога да следя цялостната картина и да предприемам при нужда съответните действия. Разбра ли ме, Пол?

— Мисля… че да, сър — отвърна Муни. — Ще се заема с това! — обеща той, напълно забравил притесненията си какво мислят другите на борда за неговите мустаци.

А капитан Дърк потъна в размисъл. „За пореден път — рече си той, — тези, които вярват на мурдидите, се оказаха измамени. Но да се действа предварително, преди да бъдат получени необходимите нареждания, ще бъде лудост. Току-виж ме понижили в чин.“ Галактическият съвет едва ли би гледал благосклонно на някоя внезапна атака срещу прочутия месер Димитри, ако се окаже, че Дърк безпричинно е нападнал планетоида. Нищо чудно след подобен акт да го обявят дори извън закона. Ще има и други неприятни последствия.

Странно как в момент като този реещият се поглед на Дърк попадна върху синята роза. Понякога и дребни неща приковават вниманието ни. Не разполагаме с данни за някакво по-особено привличане между капитан Дърк и синята роза. Не го улавяха и чувствителните за мисли стени на неговата каюта, макар в момента на инцидента да бяха в обичайното си наострено състояние. Дърк си беше Дърк и тишината си беше тишина, всичко, което правеше, бе да разглежда синята роза, която — по някакъв невероятен и непонятен начин — му бе предала своето съобщение.