Читать «Укротяването на кралицата» онлайн - страница 4

— Това ли правеше тази вечер? Молеше се?

— Прекланях се — прошепвам.

Той се навежда и ме целува по темето.

— Еретичка. Ами ако му кажеш, че вече си дала дума? Че вече си тайно омъжена?

— За теб? — питам направо.

Томас приема предизвикателството, защото е безразсъден храбрец; втурва се към всеки риск, към всяка опасност, сякаш е игра на майския празник, сякаш е истински жив единствено когато само един меч го дели от смъртта.

— Да, за мен — казва дръзко. — Разбира се, за мен. Разбира се, че трябва да се оженим. Можем да кажем, че вече сме женени!

Искала съм да го чуя как казва това, но сега не смея.

— Не мога да му се възпротивя — гласът ми пресеква при мисълта да напусна Томас. Усещам горещи сълзи по бузите си. Повдигам чаршафа и попивам лице. — О, Бог да ми е на помощ, дори няма да мога да те виждам!

Той изглежда ужасѐн. Отпуска се на пети, въжетата на леглото изскърцват под тежестта му.

— Това не може да се случва. Ти едва-що получи свободата си — били сме заедно не повече от половин дузина пъти — канех се да му поискам разрешение да се оженя за теб! Изчаквах единствено от уважение към вдовството ти!

— Трябваше да разчета знаците. Той ми изпрати онези прекрасни ръкави, настоя да прекъсна траура си и да дойда в двора. Вечно идва да ме търси в покоите на лейди Мери, и винаги ме наблюдава.

— Мислех, че само флиртува. Не си единствената. И ти, и Катрин Брандън, и Мери Хауард… Никога не съм мислил, че е сериозен.

— Той облагодетелства брат ми далеч повече от заслуженото. Бог е свидетел, че Уилям не беше назначен за управител на границата между Англия и Шотландия заради способностите си.

— Той е достатъчно стар да ти бъде баща!

Усмихвам се горчиво.

— Кой мъж отхвърля по-млада съпруга? Знаеш ли, мисля, че ме е имал предвид още преди смъртта на съпруга ми, Бог да даде покой на душата му.

— Знаех си! — той стоварва длан върху резбованата колона на леглото. — Знаех си! Виждал съм как очите му те следват из стаята. Виждал съм как ти изпраща по някое малко блюдо от едно ястие или парченце от друго на вечеря, и облизва лъжицата си с големия си тлъст език, когато го вкусиш. Не мога да понеса мисълта за теб в леглото му и как старите му ръце те опипват.

Напрягам гърлото си и преглъщам страха си.

— Знам. Знам. Бракът ще бъде далеч по-ужасен от ухажването, а ухажването е като пиеса с неподходящи актьори, за която не си знам репликите. Толкова се страхувам. Мили Боже, Томас, не мога да ти опиша колко много се страхувам. Последната кралица… — гласът ми изневерява; не мога да изрека името ѝ. Катрин Хауард загина, обезглавена заради прелюбодеяние, само преди година.

— Не се страхувай от това — успокоява ме Томас. — Ти не беше тук, не знаеш каква беше. Кити Хауард сама стана причина за провала си. Той никога не би ѝ сторил зло, освен по нейна вина. Тя беше завършена блудница.

— А каква мислиш, че би нарекъл мен, ако ме види така?

Настъпва мрачно мълчание. Той гледа ръцете ми, сключени около коленете. Започнала съм да треперя. Той слага ръце на раменете ми, и усеща как се разтърсвам от тръпки. Изглежда ужасѐн, като че ли току-що сме чули смъртните си присъди.