Читать «Укротяването на кралицата» онлайн - страница 2

Насилвам се да срещна проницателните му очи, прикрити под тлъстите му клепачи. Той не ме издига от нищото. Не съм от незначителен произход. По рождение съм от рода Пар от Кендал, покойният ми съпруг беше от рода Невил, това са изтъкнати родове в далечния край на Северна Англия — не че той някога е бил там.

— Нужно ми е малко време — пазаря се. — Да привикна към радостта.

Той прави малък жест с дундестата си ръка, за да каже, че мога да имам толкова време, колкото поискам. Правя реверанс и се отдалечавам заднешком от масата за карти, където той внезапно е поискал най-големия залог, който една жена може да предложи: да заложа собствения си живот. Против закона е да му обръщаме гръб: някои хора тайно се шегуват, че е по-безопасно да го държат под око. Шест крачки заднешком надолу по дългата галерия, със светлината на пролетното слънце, напичаща през високите прозорци върху скромно сведената ми глава, а после отново правя реверанс, свеждайки очи. Когато се изправям, той все още ми се усмихва широко, а всички продължават да гледат. Заставям се да се усмихна и отстъпвам заднешком към затворените врати, които водят към залата му за аудиенции. Зад мен стражите ги разтварят широко, за да мина. Чувам мърморенето, докато хората отвън, лишени от честта на кралското присъствие, ме гледат как отново правя реверанс на прага, великият крал ме гледа как си тръгвам. Продължавам заднешком, докато стражите затварят двойните врати, за да ме скрият от погледа му, и чувам глухия звук, когато забиват в пода алебардите си.

За миг оставам с лице към украсената с резба дървена ламперия, напълно неспособна да се обърна и да се изправя пред любопитните погледи в претъпканата стая. Сега, когато плътните врати са между нас, откривам, че треперя — не само ръцете ми, не само треперещите ми колене, дълбоки тръпки преминават по всяка жила на тялото ми, сякаш имам треска; треперя като зайче в пшеничена нива, което чува как свистящите сърпове на жътварите идва все по-близо и по-близо.

* * *

Всички заспиват едва дълго след полунощ, а аз намятам синя пелерина върху нощницата си от черен сатен и, тъмна като сянка в цветовете на нощното небе, излизам тихо от женските покои и слизам по големите стълби. Никой не ме вижда да минавам, спуснала съм качулката върху лицето си, а и бездруго в този двор любовта се купува и продава от години. Никой не проявява особено любопитство към жена, която се е насочила не към своята стая след полунощ.

Пред вратата на моя любим няма поставени пазачи, тя е отключена, както той обеща. Завъртам дръжката на бравата и се вмъквам вътре, и той е там, чака ме до огнището, стаята е празна, осветена само от няколко свещи. Той е висок и строен, тъмнокос, тъмноок. Когато ме чува, се обръща, и желанието осветява мрачното му лице. Сграбчва ме, главата ми е опряна до твърдите му гърди, ръцете му се стягат около гърба ми. Без да кажа и дума, търкам чело в него, сякаш искам да вляза под кожата му, в самото му тяло. Поклащаме се заедно за момент, телата ни жадуват за уханието, за докосването на другия. Ръцете му се вкопчват в задника ми, той ме повдига и аз обвивам крака около него. Отчаяно копнея за него. Той отваря вратата на спалнята си с един ритник на обутия си в ботуш крак, и ме внася вътре, затръшвайки я зад себе си, докато се обръща и ме полага върху леглото си. Смъква панталона си, захвърля ризата си на пода, докато аз разтварям пелерината и робата си и той се притиска върху мен, и влиза в мен, без да изрече нито дума, само с дълбока въздишка, сякаш цял ден е сдържал дъха си за този момент.