Читать «Укротяването на кралицата» онлайн - страница 5

— Не трябва никога да те заподозре в това — казва той, сочейки към топлия огън, осветената от свещи стая, измачканите чаршафи, опияняващият, издайнически мирис на любенето. — Ако някога те попита — отречи го. Кълна се, че аз винаги ще го отричам. Той не трябва никога да чува дори шушукане за това. Кълна се, че никога няма да чуе нито дума от мен. Трябва да се споразумеем. Никога няма да говорим за това помежду си. Нито с когото и да било. Никога няма да му дадем повод да заподозре, и ще се закълнем да пазим това в тайна.

— Кълна се. Дори да ме разпъват на дибата, пак няма да те предам.

Усмивката му е топла.

— Не разпъват на дибата дребни аристократи — казва той, и ме взема в обятията си, с дълбока, сладка нежност. Полага ме на леглото, загръща ме с кожената завивка, и се изтяга до мен, навеждайки се над мен, с глава, облегната на ръката, за да може да ме вижда. Прокарва ръка от мократа ми буза надолу по шията, по извивката на гърдите ми, на корема, на хълбоците ми, сякаш заучава формата на тялото ми, сякаш иска да разчете кожата ми с пръсти: абзаците, пунктуацията, и да я запомни завинаги. После заравя лице във врата ми и вдишва аромата на косата ми.

— Това е сбогуване, нали? — казва, притиснал устни към топлата ми кожа. — Вече си решила, ти, упорита малка севернячке. Взела си решение, съвсем сама, и дойде да се сбогуваш с мен.

Разбира се, че е сбогуване.

— Мисля, че ще умра, ако ме напуснеш — предупреждава ме той.

— Със сигурност и двамата ще умрем, ако не го направя — казвам сухо.

— Винаги пряма, Кат.

— Не искам да те лъжа тази вечер. Ще прекарам остатъка от живота си, изричайки лъжи.

Той се вглежда внимателно в лицето ми.

— Прекрасна си, когато плачеш — отбелязва. — Особено когато плачеш.

Опирам ръце на гърдите му. Усещам извивката на мускулите му и тъмните му косми под дланите си. На едното си рамо има стар белег от рана от меч. Докосвам го леко, мислейки си, че трябва да запомня това, трябва да запомня всеки миг от това.

— Никога не допускай да те види да плачеш — казва той. — Ще му хареса.

Проследявам очертанието на ключицата му, картографирам мускулите на рамото му. Топлата му кожа под ръцете ми и уханието от любенето ни отвлича вниманието ми от тъгата.

— Трябва да си тръгна преди зазоряване — казвам, хвърляйки поглед към прозореца със затворени капаци. — Нямаме много време.

Той знае точно какво си мисля.

— Така ли искаш да се сбогуваме? — Леко притиска бедрото си между моите, така че твърдите мускули се опират в гънките от мека плът и насладата се надига бавно из тялото ми като руменина. — Така?

— Провинциални нрави — прошепвам, за да го разсмея.

Той претъркулва двама ни, така че сега е по гръб, а аз лежа изтегната по протежение на топлото му стройно тяло, върху него, така че ръководя този последен любовен акт. Протягам се и усещам как потръпва от страст, възсядам го, с ръце, опрени в гърдите му, за да мога да гледам в тъмните му очи, докато внимателно се отпускам надолу до онзи омайващ миг, когато той ще влезе в мен, а после се поколебавам и той изрича умолително: „Катрин“. Едва тогава се отпускам нататък. Той се задъхва и затваря очи, разпервайки ръце настрани, сякаш е разпънат като на кръст върху удоволствието. Започвам да се движа, отначало бавно, мисля за неговото удоволствие, искам да накарам това да продължи дълго, но после усещам топлината, която се надига в мен, и как прекрасното познато нетърпение се усилва, докато вече не мога да се колебая или да спра, а трябва да продължа, без да мисля за абсолютно нищо, докато го призовавам с наслада, викам радостно името му, а накрая плача и плача от страст, от любов, и заради ужасната загуба, която ще дойде заедно с утрото.