Читать «Укротяването на кралицата» онлайн - страница 3

Едва тогава прошепвам, притисната към голото му рамо:

— Томас, люби ме цяла нощ; не искам да мисля.

Той се повдига над мен, за да може да види бледото ми лице и кестенявата ми коса, разпиляна по възглавницата.

— Божичко, отчаяно копнея за теб — възкликва, а после лицето му става напрегнато, и тъмните му очи се разтварят широко и са заслепени от желание, когато започва да се движи в мен. Разтварям крака по-широко и чувам как дъхът ми излиза накъсано, и знам, че съм с единствения любовник, който някога ми е доставял удоволствие, на единственото място на света, където искам да бъда, единственото място, където се чувствам в безопасност — в топлото легло на Томас Сиймор.

* * *

По някое време преди зазоряване той ми налива вино от една гарафа на бюфета и ми предлага сушени сливи и малки сладкиши. Вземам чаша вино и гриза един сладкиш, улавяйки трохите в шепата си.

— Той ми предложи брак — казвам кратко.

За миг Томас засланя очите си с ръка, сякаш не може да понесе да ме вижда, седнала в леглото му, със спускаща се по раменете ми коса, увила чаршафите му около гърдите си, с шия, ожулена до червено от настоятелните му целувки, с леко подпухнала уста.

— Бог да ни е на помощ. О, дано Бог ни спести това.

— Не можех да повярвам.

— С брат ти ли е говорил? С чичо ти?

— Не, с мен, вчера.

— Казала ли си на някой друг?

Поклащам глава:

— Още не. Не исках да казвам на никого, преди да кажа на теб.

— В такъв случай какво ще правиш?

— Какво мога да направя? Ще се подчиня — казвам унило.

— Не можеш — казва той с внезапно нетърпение. Протяга ръка към мен и сграбчва ръцете ми, разтрошавайки сладкиша. Коленичи на леглото и целува върховете на пръстите ми, както направи, когато за пръв път ми каза, че ме обича, че иска да бъде моят любим, че иска да бъде мой съпруг, че никой не бива никога да ни раздели, че съм единствената жена, която някога е желал — през целия си живот! — в един дълъг живот, изпълнен с любовници и блудници, и слугини, и толкова много момичета, че дори не може да си ги спомни. — Катрин, кълна се, че не можеш. Не мога да го понеса. Няма да го допусна.

— Не виждам как да откажа.

— Какво каза?

— Че ми трябва време. Че трябва да се помоля и да помисля.

Той полага ръката ми върху плоския си корем. Мога да почувствам топлата влага на потта и мекотата на тъмните косми, стената от твърди мускули под здравата кожа.