Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 40

— О, колко хубаво, че винаги съм на разположение да го презирам.

— Той обаче се нуждае отчаяно и от някого, който да му прости, да вижда добрия замисъл в действията му. Валънтайн съществува не защото я обича — за това си има истинската Валънтайн. Има жена си. Той се нуждае от сестра ти, за да може тя да му прости.

— Значи, ако престана да мразя Ендър, той няма да има повече нужда от мен и аз ще изчезна, така ли?

— Ако Ендър престане да се мрази, няма да има повече нужда от теб и ще стане по-лесно да те разбира човек.

— Е, не е толкова лесно да се разбираш с жена, която на спира да анализира някого, когото никога не е познавала, и да възхвалява човек, когото дори не е виждала.

— Надявам се така достатъчно да ти вгорчавам живота. Справедливо е, не мислиш ли?

— Мисля, че Джейн ни е докарала тук, защото местните обичаи напълно отразяват същността ни. Аз, макар Щ марионетка, се наслаждавам на живота. А ти, ти можеща да развалиш всичко хубаво, като започнеш да го обсъждаш.

Сиванму сдържа сълзите си и се наведе над чинията.

— Какво ти става? — попита Питър. Тя преглътна и вдигна поглед към него:

— Хан Фейдзъ вече ми липсва, а не съм го виждала едва от два дни. — Тя се усмихна леко. — Той е изключително благороден и мъдър човек. И ме намираше интересна. А сега трябва да търпя компанията на един досадник…

Питър се направи, че пръска с вода лицето си:

— Ох, горя, какъв сарказъм, ох, как ще го понеса! Колко жестоко! Като диханието па дракон! Думите ти поразяват като огън!

— Само дървени марионетки, висящи на конци.

— По-добре да висиш на конци, отколкото да си вързан с въжета.

— О, боговете сигурно ме обичат, щом са ме събрали с толкова остроумен човек.

— Мен пък са ме събрали с жена без гърди. Тя се направи, че не го приема като шега:

— Малки гърди, както, струва ми се, сам каза. Изведнъж обаче усмивката му се стопи.

— Извинявай — каза Питър. — Май те обидих.

— Не мисля. Ще ти кажа по-късно, след като се наспя добре.

— Смятах, че само се заяждаме. Отправяме си мними обиди.

— Така е, но аз ги приемам насериозно. Питър присви очи:

— Значи и аз съм обиден.

— Ти не знаеш какво е истинска обида. Питър избута чинията си встрани и се изправи:

— Ще се видим в апартамента. Можеш ли да се оправиш?

— Мислиш ли, че наистина ме е грижа за теб?

— Добре, че нямам душа. Иначе щеше да я погълнеш.

— Ако някога лапна душата ти, веднага ще я изплюя.

— Почини си — каза Питър. — За работата, която ни предстои, имам нужда от ума ти, не от жлъчните ти забележки.

Той излезе от ресторанта. Дрехите му стояха зле. Хората го заглеждаха. Той бе прекалено горд и силен мъж, за да Се облича-по този начин. Сиванму веднага забеляза, че го е грам. Той бързаше да се скрие, защото знаеше, че дрехите му стоят зле. Сигурно щеше да накара Джейн да му осигури нещо по-старомодно, подходящо за по-зрял мъж, щадящо самоуважението му.