Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 39

Сиванму кимна. Много добре разбираше как един народ е готов да се придържа отчаяно към отдавна мъртви обичай само и само да запази идентичността си. В същото време се радваше, че е попаднала на място, където на традиции ите се гледа по-повърхностно, така че не могат да изкривят или съсипят живота на хората, както беше на Път.

Сервираха им бързо — приготвянето на риба не отнеми много време, и докато се хранеха, Питър на няколко пъти опита да се намести по-удобно на рогозката.

— Жалко, че ресторантът не е достатъчно нетрадиционен, за да използва нормални столове.

— Защо вие, европейците, толкова мразите земята, че винаги се стремите да се издигнете над нея?

— Ти вече отговори на въпроса си. От самото начала предположи, че мразим земята. Така звучиш като неграмотен дивак.

Сиванму се изчерви, но не каза нищо.

— О, не ми се прави на смирена азиатка, която винаги се съгласява със събеседника си! Или по-скоро на покорна слугиня, изправена пред коравосърдечен, жесток господа! Знам, че съм пълен тъпак, но нямам намерение да се променям само защото си играеш на обидена!

— Тогава трябва да се промениш, за да не бъдеш повече пълен тъпак.

— Това ми е в характера. Ендър ме е създал толкова омразен, за да може да ме ненавижда. Направил ме е такъв, за да можеш да ме мразиш и ти.

— О, я мълчи и яж. Не знаеш какво говориш. Работата ти е да разбираш хората, а не можеш да прецениш най-близкия си човек в цялата вселена.

— Аз не искам да те разбирам. Искам да постигна целта си с помощта на блестящия ум, който се предполага, че притежаваш — макар да си мислиш, че хората, които коленичат, са някак си „по-близки до земята“ от онези, които стоят прави.

— Нямах предвид себе си. Говорех за най-близкия ти човек. Ендър.

— Точно в момента той ми е безкрайно далечен.

— Той не те е създал, за да те мрази. Отдавна е престанал да те ненавижда.

— Да, да, той е написал „Хегемона“ и така нататък, и така нататък.

— Точно така. Създал те е, защото се е нуждаел отчаяно от някого, който да мрази него.

Питър завъртя очи и отпи глътка мътен ананасов сок.

— Колко точно са дозирали кокосовото мляко! Мисля, че когато се пенсионирам, ще се оттегля тук. Ако Ендър не ме накара да се разпадна преди това.

— Казах ти истината в очите, а ти бръщолевиш за кокосово мляко!

— Новиня го мрази. Той няма нужда от мен.

— Новиня му е сърдита, но няма причини за това и той ГО знае. Той има нужда от… справедлив гняв. Да мразиш истинското зло у него, което никой освен него не вижда и пори не подозира, че съществува.

— Аз съм просто кошмарът от детството му. Прекалено много се задълбаваш.

— Той не те е създал, защото истинският Питър е бил ГОЛ кова важен в детството му. Създал те е, защото ти си съдията, заклеймителят. Това е бил Питър за него. Ти сам ми го каза, като споделяше спомените си. Питър го е дразнил, повтарял му е колко е безполезен, недостоен, глупав, страхлив. Ти и сега го правиш. Гледаш живота му и казваш, че се е провалил. По някаква причина той има нужда о! това. Има нужда някой да го заклеймява.