Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 41

„Докато аз имам нужда от нещо, което да ме направи невидима — помисли си тя. — Или по-добре дрехи, които да ме отнесат оттук в Отвъдното и сетне пак в реалността, но и дома на Хан Фейдзъ, където няма да виждам в очите на Околните нито съжаление, нито презрение.

Нито болка. Защото в очите на Питър има болка и аз нямах право, като казах, че не е способен на такова чувство. Нямах право да отдавам толкова голямо значение Щ собственото си страдание и да увеличавам неговото.

Ако му се извиня обаче, той ще ми се присмее.

Ала по-добре да ми се присмеят, задето съм направи ла нещо добро, вместо да се отнасят с уважение към мен а аз да знам, че съм постъпила лошо. На това ли ме е научил Хан Фейдзъ? Не. Това ми е вродено. Както казваше майка ми, «твърде много гордост, твърде много гордост».“

Когато се върна в апартамента, Питър вече спеше; изтощена, тя отложи извинението си и също си легна. Двамата се будиха през нощта, но не по едно и също време; НЕ сутринта вече бяха забравили спора от предния ден. Имаха работа за вършене и за Сиванму бе по-важно да разбере какво ще правят днес, отколкото да опитва да изглади разногласията помежду им, които сега й се струваха като сдърпване между приятели.

* * *

— Мъжът, с когото Джейн иска да се срещнем, е философ.

— Като мен ли? — попита Сиванму, влизайки веднага в новата си роля.

— Точно това исках да обсъдим. Тук, на Божествен вятър, има два вида философи. Аймана Хикари, човекът, с когото ще се срещнем сега, е аналитик. Ти нямаш достатъчно познания, за да се сравняваш с него. Значи трябва да си от другото течение. Гномици и мантици. Говорят с кратки изречения, изненадващи събеседника с привидната си безсмисленост.

— Необходимо ли е мъдрите ми изказвания само да изглеждат безсмислени?

— Няма от какво да се притесняваш. Гномиците разчитат на другите да свържат безсмислените им изявления с действителността. Точно затова всеки глупак може да се представи за такъв философ.

Сиванму почувства гневът да се надига у нея като живачния стълб на термометър.

— Колко мило от твоя страна да ми избереш точно тази професия!

— Не се обиждай — успокои я той. — С Джейн трябваше да ти измислим такава роля, че да не се издадеш като необразовано момиче от Път. Трябва да разбереш, че на Божествен вятър никое дете не може да бъде отгледано толкова безнадеждно неграмотно като кастата на слугите на Път.

Сиванму се отказа да спори повече. Какъв смисъл имаше? По-мъдрият винаги отстъпва, все едно да каже: „Аз съм умен! Аз разбирам всичко!“ Всъщност това май беше точно от тези гномически изказвания, за които й говореше Питър. Тя го сподели е него.

— Не, не, нямах предвид афоризми — отвърна той. — Те са прекалено аналитични. Имам предвид наистина странни изявления. Например може да кажеш: „Кълвачът дълбае дървото, за да измъкне червея“, а аз трябва да измисля какво общо има това със сегашната ситуация. Аз кълвачът ли съм? Дървото ли? Или червеят? Това е номерът.