Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 38

— Всички жени тук са лишени от вкус. Тъжно, но е вярно. Достолепен вид и други глупости. Също и възрастните мъже. Само момчетата и младежите могат да си позволят такова пищно облекло. Мисля, че ярките цветове са за предупреждение на жените. Нищо сериозно не може да се очаква от този момък! Малко флирт и „чао“. Такива неща. Струва ми се, че Джейн ни е избрала този град само за да ме принуди да нося такива дрехи.

— Гладна съм. Уморена съм.

— Кое е по-спешно?

— Да ям.

— Има грозде.

— Което не си измил. Предполагам, че това е един от опитите да сложиш край на живота си.

— На Божествен вятър насекомите знаят къде им е мястото и не мърдат оттам. Няма пестициди. Джейн гарантира.

— На Път също няма пестициди, но мием плодовете, за да ги почистим от бактерии и едноклетъчни. Ако се разболеем от дизентерия, това ще ни забави.

— О, тоалетната е толкова хубава. Грехота ще е, ако не използваме.

Въпреки привидното безгрижие на Питър забележката за дизентерията явно го разтревожи.

— Да идем на ресторант — предложи Сиванму. — Джейн пи е осигурила пари, нали?

Питър се заслуша в звука от кристала в ухото му.

— Да, трябва само да кажем на собственика на ресторанта, че сме си загубили документите, и той ще ни позволи да използваме банковите си сметки чрез компютъра. Джейн казва, че и двамата сме много богати, но трябва да се държим, сякаш разполагаме с ограничени средства и сега си позволяваме лукса да ядем в ресторант по някакъв тържествен повод. Какво ще празнуваме днес?

— Твоето изкъпване.

— Ти празнувай това, а аз ще отбележа благополучното ни спасяване от гората.

Излязоха на улицата, оживена, с малко коли, стотици велосипеди и хиляди хора, върху и отстрани на плъзгащите Се пътеки. Сиванму се отнасяше с подозрение към тези странни устройства и настоя да търсят ресторанта пеша. Сградите наоколо бяха стари, но не западнали — сравнително нов квартал, но вече с традиции. Стилът бе изключително разчупен, е арки, вътрешни дворове, колони и покриви, по с малко стени и без никакво стъкло.

— Тук времето сигурно винаги е хубаво — отбеляза Сиванму.

— Тропически климат, но по крайбрежието има студени течения. През по-голямата част от годината всеки следобед вали за час-два, но никога не става прекалено горещо или прекалено студено.

— Човек има чувството, че през цялото време е на открито.

— Това е илюзия. Нашият апартамент има стъклени прозорци и климатична инсталация, нали забеляза. Гледа обаче навътре, към двора, освен това прозорците са вградени в ниши, така че отвън стъклото не се вижда. Много сполучливо решение. Изкуствено постигната естественост. Двуличие и измама — това, което човекът умее най-добре.

— Красиво е. Нагоя ми харесва.

— Жалко, че няма да се задържаме.

Преди Сиванму да попита къде отиват и защо, Питър я въведе в двора на един оживен ресторант.

— Тук готвят рибата. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Какво, в другите сурова ли я сервират? — засмя се Сиванму, давайки си сметка, че Питър говори сериозно.

Сурова риба!

— Японците са известни с това, а в Нагоя едва ли не боготворят този обичай. Забележи, в ресторанта няма нито една японска физиономия. Те не биха хапнали риба, похабена от високата температура. Това е една от традициите, които спазват ревностно. Сега в културата им има толкова малко типично японски черти, че привързаността им към; запазените традиции граничи е мания.