Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 42

— На мен ми се струва, че ти току-що доказа, че си по-добър гномик от двама ни.

Питър завъртя очи и тръгна към вратата.

— Питър. Той се обърна.

— Няма ли да има повече полза от мен, ако знам защо се срещаме е този човек и кой е той?

Той вдигна рамене:

— Предполагам. Въпреки че Аймана Хикари не е човекът, нито един от хората, които търсим.

— Кажи ми кого търсим тогава.

— Търсим центъра на властта на Стоте свята.

— Защо тогава сме тук, а не в Междузвездния конгрес?

— Междузвездният конгрес е един театър. Делегатите са марионетки. Сценариите се пишат на друго място.

— Тук.

— Представителите на Конгреса, които са изпратили Лузитанската флотилия, не са тези, които наистина искат война. Те, разбира се, приемат всичко, защото винаги са вярвали в разрешаването на проблемите с груба сила, но никога нямаше да успеят да спечелят подкрепа за операцията без подкрепата на една група, която се влияе много силно от философите на Божествен вятър.

— И Аймана Хикари е техен водач, така ли?

— Не е толкова просто. Той всъщност е самотен философ и не принадлежи към никое конкретно течение. Представител е обаче на чистата японска мисъл и това го прави своеобразната будна съвест на философите, влияещи върху групата, която контролира Конгреса.

— Колко пулчета за домино можеш да наредиш така, че да се съборят едно друго?

— Не, това не звучи достатъчно гномически. Прекалено аналитично е.

— Аз още не съм влязла в ролята си, Питър. Какви идеи взима тази група в Конгреса от философите?

Питър въздъхна и седна — превит надве върху един стол, разбира се. Сиванму се настани на пода и си помисли: „Какво подходящо положение за един човек от Европа — да седи високо над земята и да поучава една жена от Азия. От моя гледна точка обаче топ прекъсва връзката си със земята. Аз ще чуя думите му, но от мен зависи дали ще ги приема.“

— Конгресът никога не би използвал такава огромна военна сила за разрешаването на толкова дребно разногласие с някаква си колония. Основната причина, както знаеш, е това, че двама ксенолози, Миро Рибейра и Уанда Мукумби, са били заловени да учат пекениносите на Лузитания на земеделие. Това било обявено за неправомерна намеса в чужда култура и нарушителите трябвало да се изпратят на съд на друга планета. Разбира се, изпращането на някого на друга планета със старите светлинноскоростни космически кораби означавало, че ако нарушителите се върнат някога, всичките им познати и роднини ще са остарели или мъртви. Така че това отношение към тях би било прекалено жестоко. Конгресът сигурно е очаквал възражения от страна на колонията, но вместо това тя отговорила с пълна липса на внимание и прекъсване на всички ансибални връзки. По-войнствените представители на Конгреса веднага започнали да настояват за изпращане на военен кораб, който да установи контрол над Лузитания. Предложението им обаче не било прието, докато…

— Докато не използвали аргумента за вируса на болестта Десколада.

— Именно. Групата, която се противопоставяла на изпращането на въоръжени сили, използвала Десколадата като аргумент — защото тогава всеки, заразен с Десколада, трябвало да стои на Лузитания и да взима лекарства, пречещи на вируса да унищожи организма му. Така опасността от Десколадата за пръв път станала общо достояние и се създала група от представители на Конгреса, възмутени, че Лузитания не е била поставена под карантина много по-рано. Кое може да е по-опасно от оставянето на един бързоразпространяващ се, полуинтелигентен вирус в ръцете на бунтовници? Тази група се състояла предимно от делегати, споделящи вижданията на Несесарианската школа на Божествен вятър.