Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 37

Въпреки тази своя привидна либералност Хан Фейдзъ скоро й показа, че с строг учител, дори когато тя сама избираше темите; Каквото и да научеше по история или животознание, Той я подлагаше на изпит, задаваше й въпроси, караше я да прави изводи, след което ги оборваше; и ако тя приемеше мнението му, я караше с не по-малка настойчивост да защити новата си позиция, въпреки че преди секунди е била негова собствена. В резултат на това дори с ограничена информация тя бе готова да анализира, да преосмисля стари изводи и да изказва нови. Затова можеше да затвори очи и да продължи образованието си без никакъв: кристал, който да й шепне в ухото; защото още чуваше язвителните въпроси на Хан Фейдзъ, макар че той се намираше на светлинни години от нея.

Актьорите престанаха да се карат, преди Питър да излезе от банята. Сиванму не беше забелязала кога точно. Вниманието й обаче бе привлечено от един глас от холовизора, който попита:

— Искаш ли друг запис, или предпочиташ да гледаш програмата, която тече в момента?

За миг Сиванму си помисли, че това може да е Джейн; сетне си даде сметка, че просто апаратът е програмиран така.

— Има ли новини? — попита тя.

— Местни, регионални, планетарни или междупланетни? — попита машината.

— Започни с местните — каза Сиванму.

Тя бе чужденец тук. Трябваше да се запознае с тукашните особености.

Когато Питър се появи, облечен в един от стилните местни костюми, осигурени му от Джейн, Сиванму следеше с интерес репортаж за делото срещу няколко души, обвинени в незаконен риболов в един защитен район на стотина километра от града, в който се намираха. Как му беше името? О, да. Нагоя. Тъй като Джейн го бе записала във фалшивите им компютърни документи като техен роден град, флоутърът разбира се, ги бе закарал точно там.

— Всички светове са еднакви — отбеляза Сиванму. — Хората ядат риба от морето, но някои искат да ловят повече, Отколкото океанът е в състояние да им осигури.

— Какво лошо има в това, да ловиш малко по-дълго време или да хванеш един-два топа повече? — попита Питър.

— Ако всеки постъпва така… — Тя замълча. — Разбирам. Ги просто изказваш философията на нарушителите, за да покажеш, че не са прави.

— Сега издигнах ли се малко в очите ти?

Той се завъртя, за да й демонстрира широката, но все и.и; [???] показваща известни форми на тялото дреха.

— Цветовете са безвкусни — отбеляза Сиванму. — Твърде крещящи.

— Не, не. Целта е, който ме види, да закрещи от ужас.

— Аааа! — тихо изпищя Сиванму.

— Джейн казва, че това е един вид показен костюм — за човек на моята възраст и предполагаемата ми професия. Мъжете в Нагоя ходят накипрени като пауни.

— А жените?

— С голи гърди през цялото време. Прекрасна гледка.

— Лъжеш! На идване не видях нито една жена с голи гърди и… — Тя млъкна. — Наистина ли искаш да се усъмня-вам във всяка твоя дума? — изрече намръщено.

— Е, трябваше все пак да опитам.

— Стига глупости. Аз нямам гърди.

— Имаш, но са малки. Сигурен съм, че схващаш разликата.

— Нямам намерение да обсъждам тялото си с мъж, облечен в такава зле подредена, запусната цветна градина.