Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 36

Тя самоотвержено предложи на Питър пръв да ползва банята, но той очевидно не проявяваше особено нетърпение да се изкъпе, макар че смърдеше на пот от лутането в гората и дългото пътуване във флоутъра. Затова в крайна сметка Сиванму се потопи блажено във ваната, затвори очи и се отдаде на медитация, докато не се почувства отпочина-ла. Когато отвори очи, вече не се усещаше чужда тук. Околните предмети вече не я потискаха. Бе научила да се нагажда така по времето, когато нямаше власт дори над собственото си тяло и се налагаше да се подчинява на всеки и във всичко. Точно благодарение на тази способност се беше съхранила. В живота й имаше много неприятни неща, впити като пиявици, но никое от тях не успяваше да промени онова, което се криеше под кожата й, в блажения мрак на самотата й, когато затвореше очи и освободеше разума си.

Когато излезе от банята, тя завари Питър да си взима разсеяно грозде от една чиния, гледайки холозапис на някакви японски артисти с маски, които си крещяха и пристъпваха непохватно и шумно един към друг, сякаш играеха герои, два пъти по-едри от тях самите.

— Знаеш ли японски? — попита Сиванму.

— Джейн ми превежда. Много странни са тези хора.

— Това някакъв древен театър ли е?

— Много отегчителен. Възможно ли е цялото това викане да разчувства някого?

— Ако се вживееш в пиесата, те крещят думите на собственото ти сърце.

— Нечие сърце да каже: „Аз съм вятърът от студения сняг на планината, а ти си тигърът, чийто рев ще замръзне в собствените ти уши, преди да потрепериш и да умреш от железния кинжал на зимните ми очи“?

— Звучи като твоя реплика. Самохвалство и заплахи.

— Аз съм мъжът с кръглите очи, който постоянно се поти и смърди на пор, а ти си цветето, което ще повехне, освен ако не се изкъпя моментално и не се накисна в амонячна вода.

— Дръж си очите затворени. Ще ти се насълзят от амоняка.

В жилището нямаше компютър. Холовизорът вероятно можеше да се използва и като такъв, но Сиванму нямаше представа как. Системата му за управление й беше непозната, но това не я изненада. Хората на Път не копираха апаратите си от никой друг свят, ако можеха да си проектират собствени. Сиванму дори не знаеше как да изключи звука. Нямаше значение. Тя седна на постелката си и опита да си спомни всичко, което знаеше за японците от уроците по история на Земята при Хан Цинджао и Хан Фейдзъ. Даваше си сметка, че образованието й, в най-добрия случай, е посредствено, защото като момиче от нисшата класа никой не си беше направил труда да я обучава, докато не отиде в дома на Цинджао. Хан Фейдзъ я бе насърчил да не се затормозява с официалните учебници, а да се ограничава с информацията, която й е интересна.

— Твоят ум не е изкривен от традиционното образование. Затова трябва да търсиш собствени начини за изучаване на всеки предмет — й казваше.