Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 35

И така Питър и Сиванму прекосиха големия природен резерват, в който се беше приземил космическият им кораб, и излязоха в едно селище на дървари; заявиха, че Са се и губили в гората — без да се замислят за очевидния китайски акцент на Сиванму и светлата кожа и европеидните черти на Питър. Твърдяха, че са си загубили документите, но една проверка в компютърната система показа, че имат свидетелства за правоуправление на автомобил, издадени в Нагоя, и макар че Питър, изглежда, бе извършил няколко леки нарушения, иначе досиетата им бяха чисти. Той бе „независим учител по физика“, а Сиванму — „странстващ философ“; много уважавани професии, като се има предвид възрастта им и липсата на семейни връзки. В непринуден разговор („Един братовчед преподава древни езици в университета «Комацу» в Нагоя“) Джейн подсказваше на Питър подходящите реплики.

— Така и не мога да се добера до сградата Ое. Филолозите май съвсем са се отказали да говорят с физици. Смятат, че говорим само на езика на математиката. Сиванму казва, че ние, физиците, сме разбирали само езика на сънищата.

Сиванму нямаше кой да й суфлира, но от един странстващ философ може да се очаква да бъда вещ по всички те-, ми и да разговаря с лекота.

— Казвам, че това е езикът, който говорите. А няма език, който да разбирате.

Питър я погъделичка. Сиванму се разкикоти, стисна ръката му и се опита да я извие, докато той най-накрая спря. Така селяните се увериха, че те наистина са такива, каквито показваха компютърните записи: изключително умни млади хора, опиянени до забрава от любов — или от младост, но това нямаше значение.

Закараха ги с държавен флоутър в населено място, където — благодарение на намесата на Джейн в компютърните системи — намериха апартамент, стоял до предния ден празен и необзаведен, но сега пълен с разнородна колекция от мебели и произведения на изкуството, отразяваща очарователна смесица от бедност, небрежност и изтънчен вкус.

— Много хубаво — отбеляза Питър.

Сиванму, която познаваше стила само на един свят и всъщност само на един човек, надали можеше да оцени избора на Джейн. Имаше къде да се седне — два стола, които изобщо не й се виждаха удобни, и източни рогозки, пазещи хармонията между човека и земята. Спалнята със западни дюшеци, поставени високо над земята, макар че в жилището очевидно нямаше нито плъхове, нито хлебарки, очевидно бе на Питър; Сиванму знаеше, че същата постелка, на която ще седи в хола, ще й служи и за легло.