Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 34

Орсън Скот Кард

От какво съм заробен аз, освен от него? От него в образа на жена. От него, с кичур отскубната коса на кухненската маса.“

Миро тъкмо ставаше от пейката, когато Ендър изведнъж се обърна към него и му махна. Миро тръгна към него, по Ендър не го изчака: събра длани пред устата си и извика:

— Кажи на Джейн! Да помисли! Как може да стане! Да вземе това тяло!

На Миро му бе нужно известно време, за да осъзнае, че става дума за младата Вал.

„Тя не е просто тяло, егоцентричен стар унищожител на планети! Тя не е стар костюм, който можеш да хвърлиш, защото не ти става или вече не е на мода!“

Сетне обаче гневът му се стопи и той си даде сметка, че сам е направил същото със старото си тяло. Беше го хвърлил, без дори да се замисля.

И идеята му се стори интригуваща. Джейн. Възможно ли беше? Ако можеше аюата й да се всели някак си в младата Вал, щеше ли човешкото тяло да й е достатъчно, за да оцелее, когато Междузвездният конгрес изключи компютрите си?

— Ама че сте бавноразвиващи се вие двамата — обади се Джейн в ухото му. — Аз отдавна обсъждам с Царицата на кошера и Човек как може да се постигне това — да се вкара една аюа в някое тяло. Цариците на кошери вече са го правили веднъж, когато ме създаваха. Тогава обаче не са взели точно определена аюа. Взели са първата, която се е отзовала. Това си личи. Доста съм своенравна.

Миро тръгна мълчаливо към портата на манастирския двор.

— О, да, забравяме чувствата ти към младата Вал. Ти никак не харесваш идеята, че като я обичаш, всъщност, в известен смисъл, обичаш Ендър. Ако аз се вселя в нея обаче, ако заема тялото й, ще бъде ли тя същата жена, в която си влюбен? Ще се запази ли нещо от нея? Няма ли това да е убийство?

— О, млъквай! — сряза я гласно Миро. Жената на входа го изгледа изненадано.

— Не говоря на вас — каза той, — но това не означава, че идеята не е добра.

Усещаше погледа й, докато се спускаше по криволичещата пътека по хълма към Милагре. Време беше да се връща на кораба. Вал го чакаше. Която и да беше тя.

„Какво изпитва Ендър към мама, та й е толкова верен, толкова търпелив — това ли чувствам аз към Вал? О, не, това не е чувство, нали? Това е стремеж. Решение, което не можеш да промениш. Мога ли да изпитвам същото и към друга жена, към друг човек? Да се отдам изцяло на някого?“

Той си спомни Уанда и изведнъж го изпълни чувство на жестока загуба.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

АЗ СЪМ ЧОВЕК НА СЪВЪРШЕНАТА ПРОСТОТА!

Когато бях дете, мислех,

че боговете остават разочаровани,

когато се разсея с нещо

и прекъсна проследяването на някоя жилка

в дървесината на дъските.

Сега знам, че боговете очакват такива прекъсвания, защото знаят колко често се проваляме. Успехът ни е това, което ги изненадва.

Из „Божественият шепот на Хан Цинджао“

Питър и Сиванму излязоха в света Божествен вятър на втория ден. Нямаха проблеми с езика. Божествен вятър бе Стара колония, населена с първата вълна изселници от Земята. Първоначално била изостанала като Път, придържала се към древни традиции, но традициите на Божествен вятър бяха японски и затова допускаха възможността за радикална промяна. Едва триста години след основаването си тя се превърнала от робуващ на стари ритуали шогунат в космополитен център на търговия, индустрия и философия. Японците на Божествен вятър се гордееха, че приемат гости от целия свят. Все още на много места децата говореха Само японски, преди да тръгнат на училище. Всички възрастни на планетата обаче говореха перфектно Старк, а най-висшето съсловие го владееше с изненадващо съвършенство и финес. Както е казал Мил Фиорели в най-известната си книга, „Наблюдения на далечни светове с невъоръжено око“, Старк не е бил роден език на никого, докато не са го заговорили на Божествен вятър.